Върнахме си града по Великден, ще го загубим ли след него?

Вчера беше хубав ден в София. И онзи ден също. И днес е така. И утре, че и в понеделник. Въобще всеки ден ще е е така, в който оставят София на софиянците! Обичам го този град точно такъв. Изчистен от селянията на завоевателите му. Без мякащи субекти в него, без такива дето "шъ върът на мола", без онези, на които комплексът им е София.

Във вторник и сряда от града ни са се изнесли над 1 200 000 дши! Ще е хубаво много от тях да не се завърнат, да останат по родните си места. Защото тази София, тази без тях, е много хубава, спокойна. Такава каквато я помним от детството ни. За радост тогава софийското жителство беше необходимата бариера пред селянизирането на столицата. Тя обаче падна. И мазните влакове не спират да изсипват в града хора с дисаги. Докарахме се до там днес в София софиянците да са малцинство. Да живеят под гнета на провинциалния башибозук. Да не можем да излезем отпуск, защото онзи от Търговище е преди нас - не си бил ходил вкъщи от година. Ами какво търсиш тогава тук? В бакалията и там мор - продавачката от Монтана дава хубавата кайма на селянката от горния етаж, а на софиянци - рога и копита.

Но нищо, важното е, че дойде най-щастливия ден, когато всичките тези са далеч от мен. Всеки такъв ден за софиянеца е Великден. В него градът ни се ражда наново. Връща си онова очарование, онзи дух, заради който някога София беше известен в цяла Европа. 

Това е София на кестените на Мишо Белчев. Това е просто Градът. Нашият, който си го върнахме по Великден. А след него ще го дадем ли?