Във всеки МИР "цената на мандата" е различна

- Как се решава кой избирателен район колко народни представители излъчва?
- Как ще се разпределят общо 240-те депутатски места между партиите и коалициите, получили над 4% от вота на избирателите на 12 май?

- Как се определя коя политическа сила е прескочила бариерата?
- Какво става с подадена бюлетина за формация, която е останала под прага? "Прелива" ли се вот, подаден за партия или коалиция, останала под 4% към някоя от формациите, които получават места в Народното събрание?

Все въпроси, по които математици и изборни спецове говорят от седмица покрай дискусията ще има ли грешки в изчислението на партийните мандати по райони, нужно ли е паралелно преброяване и ще сработи ли софтуерът на ЦИК и "Информационно обслужване", чийто код не бе предоставен публично.

Дали софтуерът ще даде "грешки", не знаем. Но можем да отговорим на въпросите според методиката за определяне на изборните резултати от гласуването за народни представители и разпоредбите на Изборния кодекс. А работа на ЦИК и на преброителя е да я спазят и в нея да няма "вратички" за гафове. Първо - кой от всички 31 многомандатни избирателни района (МИР), на които е разделена страната, колко депутати ще има, се изчислява на база населението в този район. Според методиката не е възможно да има МИР с

по-малко от 4 мандата

тоест това е минимумът на представителство. Районите с 4 мандата са тези с най-малобройно население - например Габрово и Перник. Обратно - районите с най-голямо население излъчват най-много депутати - такива са трите района в София, които имат съответно 16, 14 и 12 мандата, Варна и Бургас с по 15 и 14 и т.н. Как се определя кои партии са прескочили бариетата от 4% вот в национален мащаб, също е записано в методиката на ЦИК. Изчислението е на база на всички подадени и отчетени действителни бюлетини, пуснати в страната и в чужбина за всички партии, коалиции и инициативни комитети, които участват в изборите. Изчислява се колко е 4% от това число и полученият резултат е броят на гласовете, които формацията трябва да е получила общо, за да присъства в новия парламент.

Например - ако действителните гласове на изборите са 4 000 000, то бариерата за Народното събрание е минимум 160 000 гласа. И само формациите, за които са подадени поне толкова бюлетини, вземат мандати в парламента. Така, ако например 6 партии са минали границата, всички 240 мандата се разпределят пропорционално между тях. Колкото повече хора гласуват обаче, без значение за кого, толкова по-висока е летвата от гласове, която формациите трябва да "прескачат". Партиите и коалициите, които не получат над 4% от гласовете, не вземат мандати в Народното събрание.

Ако нямаше бариера обаче, някои от тях биха получили депутатски места. "Освободените" от тях места се разпределят сред тези, които имат над 4%. Това ще рече, че ако партията Х би трябвало да вземе 100 места в парламента според броя бюлетини, които е получила, У - 50 места, Z - 50 места, и още две формации - по 10, то "свободни" остават 20 от общо 240 мандата. Те се разпределят между прескочилите 4% формации.

Това важеше и при изчислението на мандатите по метода "Д'Ондт", който се използваше до 2005 г., и при метода "Хеър-Ниимайер", който бе въведен през 2009 г. На предишните парламентарни избори обаче пропорционално се разпределяха 209 места, защото имаше 31 мажоритарни депутати. Сега ще се разпределят 240 мандата или 239, ако в НС влезе независимият Иван Славков от Варна например.

Голямата разлика в двата метода е изчислението коя формация

колко мандата взема във всеки регион

След 12 май няма да може гласове за една партия в един МИР да се "преливат" в друг МИР.

В разпределението се използват само действителните гласове за партии и коалиции, получили над 4% - тоест останалите гласове - на хора, гласували за формации под бариерата, не влияят на това колко депутати ще получи от даден МИР всяка от партиите, влизащи в НС.

Как се изчисляват мандатите по места? Във всеки МИР "цената на мандата" е различна - това ще рече, че в един район за едно място са нужни например 6000 гласа за партията, а в друг, по-голям район - 12 000 гласа. Обикновено досега за 1 депутатски мандат са нужни средно за страната 17 000 гласа. Броят на действителните гласове на всички партии се дели на броя мандати в този МИР. Така се получава "цената на мандата" от региона. Ако сме в МИР с 10 места, "цената" е 10 000 гласа, а партията Х има 30 000 бюлетини - взема 3 мандата. Следващите 4 формации са с по 10 000 гласа и вземат по 1 мандат. Три мандата остават "неразпределени" на тази стъпка. Тогава се гледа на коя от партиите не достигат най-малко гласове до "цената" от 10 000 гласа и тя взема първия останал мандат. Втората, близка до 10 000, взема втория останал мандат и т.н. Ако след втората стъпка има партии, неполучили нужните мандати по места, на партията, взела мандат на второ завъртане с най-голям остатък до 10 000, се отнема депутатско място и се дава на следващата.