Разделението на България – лек за политическата криза?

С наближаването на вота в неделя се чуват все повече мрачни прогнози. Още от началото на кампанията се говори за разпиляване на вота и вкарването на много малки партии в парламента, което щяло да саботира съставянето на ново правителство. Мнозина се опасяват, че рискуваме да стигнем до втори парламентарен вот още това лято, което допълнително ще засили социалното напрежение.

Според една китайска мъдрост обаче всяко препятствие е скрита възможност. По време на протестите се чуваха искания за мажоритарна система на управление. Един „надробен” вот ще е своеобразен тест за това дали родните политици могат да бъдат истински държавници. Колкото и избори да се проведат перфектен парламент няма да се появи. Затова не е нужно да сечем безброй дървета, а да видим дали с наличните може да се скове лодка, която да ни извади от блато, в което сме затънали. Въпреки досегашния ни опит коалиция не е задължително лоша дума и синоним на колективна безотговорност. Особено, когато всеки следи другия в ръцете.

Лидерите на големите и малките партии ще имат уникалния шанс да захвърлят нападки и дребнавости и да се захванат на работа. Орелът, ракът и щуката от известната басня ще трябва да намерят обща посока или просто да посочат точка Б като „България” и да си поделят работата за достигането й. Само така девизът на фасадата на парламента ще има право да остане на мястото си, тъй като обикновено става дума за разединение и люспене до дупка. Това ни е стихията.

В този смисъл има и друго – вероятно по-лесно за реализиране решение на политическия възел. Може да разделим България на две половини. Да върнем границата между Княжеството и Източна Румелия. Пловдив отново ще е столица и двете Българии ще приемат дисидентите от другата и ще поемат към свой курс на управление. Да не говорим за преимуществата от допълнителните гранични пунктове и митници. Дори защо само две. Всяка по-голяма партия може да си загради свои региони, губерни и вилаети. Така и емиграцията ще може да си остане в рамките на страната. Ще се възползваме и от тока на АЕЦ Козлодуй, който се продава по-евтино зад граница.

Проблемът е само един – бабаитлъкът. Ние и така трудно се погаждаме. Само за едно дерби от един и същи град се налага да се въведе военно положение, а какво остава ако вече сме в различни държави. Ще има поне една-две междубългарски войни. И вероятно някъде в мелето пръчките от завета на хан Кубрат ще бъдат използвани, за да могат братя взаимно да си чупят кокалите.