Внесохме известно спокойствие в обществената атмосфера

- Днес е денят за размисъл, г-н премиер, а една от основните функции на вашето правителство е организацията на честни избори. Смятате ли, че се справихте?

- Организацията на изборите беше и остава основният ангажимент, който поехме в една тежка, социална и политическа ситуация. Мисля, че изборният борд, който създадохме, играе своята роля и този тип партньорство и диалог са своеобразен гарант за волята ни за провеждане на честни избори. Най-важното за мен беше, че внесохме известно спокойствие в обществената атмосфера.
Мисля, че хората вече имат усещането, че бяха чути. В известен смисъл социалното напрежение спадна. Протегнахме ръка на най-уязвимите слоеве. Вече всичко е в ръцете на българите! Те трябва да определят кой ще поеме отговорността на управлението в държавата. Нашето правителство направи всичко в рамките на своите правомощия. Естествено, воля за още реформи има и точно поради тази причина се усеща нуждата от работещ парламент и редовно правителство. За мен и министрите ми най-важно беше да покажем, че е възможен един определен стил на общуване с хората. Затова благодаря и на медиите. Диалогът с тях не винаги е бил лесен, но беше винаги откровен.

- За тези два месеца какво не успяхте да свършите?

- За два месеца един екип винаги може да си постави много цели. Естествено е част от мечтите на всеки, който поема тежкия кръст на управлението в такъв момент, да останат не докрай нереализирани. Днес обаче можем спокойно да отчетем, че запазихме фискалната стабилност, уравновесихме резерва, възстановихме спокойствието и доверието на международните финансови институции, които бяха силно притеснени в периода на демонстрациите и след оставката на предишното правителство. Стартирахме необходимия дълбок анализ на проблемите в българската енергетика. Смятам, че можем вече да говорим за реален граждански контрол върху този сектор. Публикувахме над 200 договора в енергетиката, положихме максимално усилия, за да стимулираме малкия и средния бизнес чрез ускорено разплащане на държавните задължения и осигуряване на над 200 млн. лева нови средства по европрограми. Положихме и съществени усилия в сферата на енергийната ефективност. Бяха направени не малко стъпки за изграждане на електронно правителство, с което да бъде намалена бюрокрацията и силно стеснен хоризонтът за всякакви корупционни форми на натиск и бюрократично въздействие върху малкия и средния бизнес. Протегнахме ръка към най-уязвимите слоеве на населението. Положихме усилия за експертно и бързо решаване на конкретни проблеми на обществото. Такъв пример е осигуряването на мобилната болница в Девин, решаването на някои проблеми, свързани със свлачища в страната. Работим и то доста напрегнато по споразумението за партньорство, от което зависи как ще усвояваме европейските средства в периода 2014-2020 г., така че до края на май да имаме основата за по-нататъшното подписване на това споразумение. Осигурихме приемственост, за да няма прекъсване на този процес. По настояване на България още 33 общини в околностите на големите градове ще попаднат в обхвата на програмата за развитие на селските райони чрез промяната на дефиницията “селски район”.

- Не ми отговорихте какво не успяхте да свършите?

- Не успях да убедя някои партии и част от медиите, че е нужна повече умереност и толерантност в общуването. Петър Увалиев казваше, че в страна, в която всичко може да се изрече, всичко може и да се направи. Някои не разбраха, че с ненавист и интриги трудно ще вървим напред.

- Как се чувствахте през тези два месеца? Възприемате ли като грешка това, че приехте поста?

- В нито един момент не съм съжалил. Не може човек да се съгласи да поеме тежестта на управлението в такъв тежък период и да очаква това да бъде без предизвикателства и без напрежение.

- Имаше ли натиск върху вас от ГЕРБ, от президента Росен Плевнелиев?

- Натиск върху мен са упражнявали единствено обстоятелствата, очакванията на държавния глава и най-вече очакванията на българските граждани. Политически натиск нямаше като цяло. Вероятно защото няма нищо по-трудно от това да упражниш натиск върху служебно правителство, което има една основна цел - бързо да изпълни задачите, които стоят пред него, и да предаде щафетата на следващото, избрано от избирателите, от българския народ правителство.

- Доста партии твърдят, че изборите ще бъдат фалшифицирани. Ако някоя от тях не признае изборните резултати каква ще бъде вашата реакция?

- Изборите няма да бъдат компрометирани. Това е сигурно, но ако някоя от партиите не признае резултатите, това ще бъде доказателство, че тя отказва да спазва правилата на демократичната игра, най-общо казано. С това тя по-скоро ще бъде лишена от демократична легитимност пред лицето на Европа и със сигурност няма да спечели симпатии сред българските избиратели.

- Т.е. уверен сте, че сте осигурили всички условия за честни избори?

- Без съмнение!

- Как оценявате работата на министрите си? След реакцията на вътрешната министърка Петя Първанова по скандала с подслушването се заформи медиен конфликт?

- Да ви кажа откровено това правителство няма пряка връзка със скандала с подслушванията. Нееднократно съм казвал, че там, където мнозина видяха скандал, аз видях едни действащи демократични институции. С колегите системно сме отказвали да ставаме част от сценарий, при който бихме яхвали всекидневно съответен скандал. Всички министри до един изпълниха до този момент своята задача такава, каквато тя беше поставена от държавния глава и в съответствие с очакванията на българските граждани. Вярвам, че това, което ще оставим на своите наследници, без значение кога ще бъде това, дай Боже, да е скоро, ще бъде позитивно.

- Казахте “дай Боже, да е скоро”, но има доста възможни сценарии. Мислите ли наистина, че ще е скоро и бихте ли приели оставане в програмен кабинет, или в още един служебен?

- Най-откровено искам да ви кажа, че не мисля за такива опции. В момента съм изцяло съсредоточен в това да осигурим гладко протичане на изборния процес. И съм изпълнен с надежда, че ще бъде формирано стабилно правителство.

- Два пъти сте били зам.-министър, имате мандати като посланик, сега сте премиер, какви са бъдещите ви политически амбиции?

- Винаги съм мислил, че няма начин да бъдеш сред първите в една нация, ако не служиш на тези, които се чувстват сред последните. Това е християнска логика. Тя е основата на всеки успех, включително и в политиката. А дипломацията е и политика. От тази гледна точка отговорът ми е, че бих желал да служа на нацията си. Аз съм дипломат, при това не първо поколение, и имам амбициите да продължа да бъда добър във всяко едно начинание.

- Т.е. очаквате да се завърнете в Париж и да продължите мандата си?

- Ако ме питате дали ще продължа да бъда дипломат, или ще се занимавам с политика, смятам, че тази дилема е по-скоро изкуствена, тъй като където и да живея и да работя, моята връзка с България е дълбока и неразривна. Моят дом е тук. Мандатите са временни, както този на министър-председател, така и този на посланик.

- В Париж или в “Княжево” се чувствате по-добре?

- Чувствам се най-добре в страната си, а и там, където тя би имала нужда от мен.

- Вие сте и външен министър, във Външно има един системен проблем - тези 90 бивши сътрудници на ДС, които не могат да бъдат назначени на ръководни постове, не могат да станат посланици, как виждате решението на този казус в бъдеще?

- Въпросът за ДС беше част от основния политически дебат в продължение на четвърт век в България. Стига толкова! Истината трябва да се каже на хората на сто процента и да приключим с тази тема. По отношение на служителите на Външно министерство това оповестяване беше направено неколкократно. Очевидно е, че редица български посланици са били сътрудници на ДС. Същевременно в България не действат лустрационни закони, което доведе до положение, при което тези хора запазват посланическия си ранг, получават възнаграждения, но не работят пълноценно. Пожелах те да бъдат по-активно привлечени към работа, защото няма логика някой да получава възнаграждение, без да изпълнява произтичащите от ранга му ангажименти. Никой от тези хора не е предвиден да поеме ръководството на задгранична мисия и следователно не може да се говори за някаква драматична промяна в подхода. Следващото правителство трябва да прецени какво отношение ще има към тази тема. Една несправедливост не може да бъде заличена с друга.

- Преди два дни се завърнахте от поклонение в Атон, а преди малко споменахте християнските ценности. Каква е връзката между тях и политиката?

- Всъщност манастирът “Зограф” е българското присъствие в градината на Богородица. Той е духовна територия на българското православие, а то е част от нашия национален идентитет. Подкрепата за този манастир е морален и патриотичен дълг, защото тя е израз на това, че като народ сме сред стълбовете на православието и на европейската цивилизация. През времето на дългите нощни молитви имах възможност да мисля и за това и да се приобщя заедно със стотици други поклонници към тази истина в една обител, където всичко изглежда застинало от векове, но от която всъщност се излъчва послание за силата на това, което ни прави българи.

Визитка

Роден е през 1960 г., във Вашингтон.
Завършва “Международни отношения” в УНСС.
Влиза в политиката през 1998 г. като зам.-министър на външните работи в кабинета на Иван Костов.
През 2001 г. става посланик във Франция.
Зам.-министър на външните работи и в кабинета на Бойко Борисов до пролетта на 2010 г., когато отново заминава за Париж.
От 12 март 2012 г. служебен премиер.