Присъдата раздели селото

"Синът ми е невинен. Но над 2 години лежа в затвора. Били са го, за да признае, че е убиец. Но справедливостта възтържествува" - това нарежда през сълзи бай Кръстьо, бащата на 37-годишния Иван Симов от бургаското село Рудник, пише в. "Труд"
Иван е подсъдим за двойното убийство от есента на 2010 г. на мъж и жена - Стоян Вълчев и Тодорка Калпаклиева, живеещи в близката вилна зона. Преди дни окръжният съд в Бургас го оправда. Но от прокуратурата ще настояват за осъдителна присъда пред по-горната инстанция.

Във вторник съдия Стефан Стойков прие, че обвинението се основава само на предположения и оневини Иван.

Присъдата раздели селото
Някои от съселяните на Иван смятат, че съдиите са преценили правилно. Други твърдят, че няма кой друг да е убил Стоян и Тодорка.

"Иван и семейството му нямат пръст в тази работа", клатят глави първите и твърдят, че всички Симови са много добри и работливи хора. "Откак се помним, и той, и баща му все са с омазани с масло ръце. Имаха камионче, после микробус. Все работят. Цялата фамилия живее в голяма къща. Бай Кръстьо има двама синове и дъщеря", одобрително говорят рудничани. Според тях Иван бил арестуван, защото последен се видял със затритото семейство.

Когато екипът ни бе в Рудник, Иван бе на работа в бетонов възел край Слънчев бряг. В семейната къща бе само бай Кръстьо с едно от внучетата си. Местните допускат, че убийството е извършено от професионалисти. В нощта на злокобния разстрел трима мъже били в кръчмата на Рудник, яли и пили. Разправяли, че Стоян Вълчев им дължи пари. Един от тях дори имал и пушка... Никой не знаел после къде са отишли и какво са правили. 

Стоян Вълчев и съпругата му Тодорка Калпаклиева живеели във вилната зона на Рудник. Къщата им, която вече е продадена на други хора, привличала погледа отдалеч - със слънчеви батерии и подреден широк двор. Личало си, че живеят нашироко. Стоян раздавал кредити на местните - по 300-500 лева, но с лихвите си ги прибирал двойно.

Професионална или аматьорска екзекуция

Слуховете сред местните хора, че убийството е дело на професионалисти, се подхранват и от убеждението, че приживе Стоян бил свързан с различни групировки. В Рудник шушукат, че екзекуцията едва ли е дело само един човек, и то аматьор. Но фактът, който смущава най-много не само селяните, но и съда, е, че оръжието на убийството до ден днешен не е открито.

"Единствените ясни факти са двете жертви", коментира съдията Стефан Стойков, след като оправда Иван Симов. По думите на магистрата обвинението даже нямало доказателства, че Симов е бил на местопрестъплението.

Прокуратурата обаче е убедена, че именно Иван е извършителят. Обвинителите го свързват с престъплението, защото той дължал на Стоян 500 лв., за които лихварят непрекъснато го притискал.

Телата на жертвите бяха открити на 30 септември 2010 г. Техен съсед решил да провери какво става в дома им, защото не бил виждал стопаните от 4-5 дни. Той се приближил към къщата и видял, че пред нея е паркиран семейният автомобил. Тодорка била в колата, прегърнала волана, сякаш е заспала. Съседът извикал, но тя не помръднала. Тогава видял, че е застреляна в главата.

Съседът се втурнал към къщата. Първата му мисъл била за 12-годишното момиче с увреждания на Калпаклиева и Стоян, което било приковано на инвалидна количка. Влязъл в дома и намерил детето. То било живо, но много гладно и жадно. Момичето не можело да говори. Два месеца по-късно то почина в болницата и така и не стана ясно дали е станало очевидец на зверствата.

Два дни по-късно трупът на Стоян бил намерен в гористата местност срещу вилата на семейството.

В селото разказват, че преди да бъде убита, Тодорка готвела фасул за вечеря. Тенджерата била на котлона, но той не бил включен. Тогава съпругът излязъл навън, защото някой го повикал. Дали жената е видяла нещо или е предусетила опасността - не е ясно, но фактите сочат, че тя набързо заключила детето в къщата и панически се качила в колата да търси помощ.

"Преживяхме много голям кошмар. Добре, че хората в Рудник и в съседното село ни познават", разказва бай Кръстьо и добавя: "Дано да се съвземем."

Иван Симов от самото начало отричаше да е замесен в жестокото престъпление. Той обяснявал пред полицаите, че във фаталния ден бил пред дома на Тодорка и Стоян, но само защото поправял ауспуха на автомобила им.