Тези, които гласуваха за БСП, без да са нейни следовници, избраха най-голямата тояга, която може да свали бухалката, казва специалистът по политически пиар Арман Бабикян

Арман Бабикян е роден през 1967 г. Дългогодишен журналист в БНР и радио "Свободна Европа". През 2002 г. създава Агенция за политически маркетинг и PR. Работил е за почти всички изборни кампании.

 - Какво послание изпратиха хората към политическите партии, ако се съди по резултатите от вота?

- Реално посланието, което беше изпратено към политическите партии, не беше чуто, защото в парламента се оказаха добрите стари познайници, които никой не понася. А ако се съди по резултата от вота, излязоха да гласуват единствено тези, които искат да смъкнат ГЕРБ от власт и затова гласуваха за БСП, независимо дали ги харесват. Другите пък отидоха да гласуват за ГЕРБ само за да не се върнат комунистите, както те ги наричат. И така гласуваха за ГЕРБ, независимо дали ги харесват. Всичко останало е добре познатата ни везна на ДПС и "Атака", които в цифрово изражение също губят избиратели. Управляващите поискаха извънредни избори и получиха временен резултат.

- Как виждате бъдещото програмно правителство и колко дълъг живот му предричате?

- Нека все пак да видим дали ще има правителство, а колкото до дължината на живота му - тя може да бъде най-различна. Може да продължи до зимата, когато новите сметки блъснат българите, а може и да продължи една година - до евроизборите, когато може да се произведе вот "2 в 1". Бъдещото програмно правителство все пак има много полезна работа, която може да свърши, ако в него влязат грамотни хора. То едва ли ще има 100 дни толеранс и не бива да се оплаква, защото няма да има кой да го чуе.

- Като специалист по политически пиар какво ви направи впечатление по време на предизборната кампания? Кое беше различното?

- Отчаянието, по-голямо отвсякога. Колкото и да звучи ужасно, хората в много по-голяма степен гласуваха със стомаха си, отколкото със сърцето си. Една част гласуват или не гласуват поради бедност, глад и отчаяние. Друга - защото са мотивирани финансово. Но и в двата случая територията на сърцето отстъпва за сметка на територията на разума. Което не значи непременно разумни резултати. По един абсурден начин кризата доведе дотам, че извади на повърхността най-примитивните мотиви за гласуване или негласуване.

- Затова ли и посланията бяха във вид, най-лесен за храносмилане?

- Ами да. Едните отварят 250 000 работни места, другите дават по хиляда лева минимална заплата, третите връщат ДДС за три дни. Такава купчина небивалици се обещаха, че очевидно става дума за бързосмилаем зоб за нещастните избиратели. Това, което на практика се случва и което е видимо с просто око, е, че тези, чиито портрети бяха разнасяни по улиците с омерзение като виновници за случилото се през последните 23 години, точно те изсипаха най-големи пари в кампанията. Всички трябва да си дадат сметка кой ги заля с тези средства, откъде са тези средства, в какво ги убеждаваха с тези средства и какво им попречиха да видят.

- За пореден път ли станахме свидетели на парадокса партиите да ни лъжат, пилеейки собствените ни пари?

- Да, точно това се случи. Само че размерът е по-голям.

- Намирате ли, че тази кампания беше по-скъпа от предишните?

- Да.

- Направи ли ви впечатление, че този път сякаш облъчването не се състоя толкова в медиите, колкото по малките населени места, където най-лесно се купуват гласове?

- Това е кощунство. Защото това означава, че се възползваш от бедния, от гладния и нещастния. Какво значи да дадеш 400 лв. на някой инвалид, след което да си правиш снимки с него в платена предизборна хроника и да обясняваш как "Атака" "благотвори" за хората, изоставени от държавата. Това е отвратително. Реклама с нещастие. Същото направиха и ГЕРБ след бурята в Габрово. Държавата не си свърши работата, но те с държавни пари тръгнаха да правят дарения, само че вече от името на партията. Какво всъщност ни казват тези партии - няма значение, че държавата не си е свършила работата, няма значение, че ние, като бяхме на власт, не ви помогнахме, важното е, че ние в качеството си на частни лица, събрани в партия, ще ви помогнем. Е, добре, но ние не гласуваме за частни благотворителни организации, а за хора, които да управляват държавата.

- Това много напомня мутренския рекет от зората на прехода, когато полицията не си вършеше работата и хората бяха принудени да търсят защита от частни охранители.

- Сега вероятно ще се създадат частни хранителни банки предвид броя на хората, изпаднали в крайна нищета. И това няма нищо общо с кризата, а е в резултат на некадърното управление на ГЕРБ. Оказа се, че щетите от некомпетентността са на път да надминат щетите, които България понасяше от корумпираността.

- Защо активните мероприятия преди избори оказват по-силен ефект върху хората, отколкото бедността? Доверието в ГЕРБ беше подронено повече от компроматите, отколкото от социалното недоволство.

- Първо, аз не бих ги нарекъл компромати. Компроматът е информация, която не отговаря на истината и уронва нечий престиж. Но нещо, което е повод прокуратурата да повдигне обвинение, аз не наричам компромат. Аз не бих казал, че скандалите влияят повече на хората, но може би имат по-видими измерения. В дълбочинен аспект гладът, нищетата и безпътицата оказват много по-тежко влияние върху структурата на вота и настроенията на хората. И това е процес, който не се влияе от едноседмични новини за подслушани разговори. И този процес няма да спре на 12 май, той ще продължи.

- И в тази кампания не се състоя лидерски дебат между двете големи партии основно поради отказа на ГЕРБ. Как си обяснявате това бягство от директен сблъсък?

- Да, те си говореха през рамо. Някой отиде в някое населено място, види се с 50 симпатизанти и между другото казва на журналистите какво мисли за другия. Горе-долу по този начин се водеше диалогът помежду им. А може и да са преценили, че нито единият, нито другият би имал полза от такъв сблъсък, понеже и двамата имат да си казват доста нелицеприятни неща.

- Като цяло как оценявате кампанията в медиите? Безспорен хит на сезона стана клипът на СДС с ясното дясно и политическите джебчии, които ни бъркат в джоба, докато си купуваме сладолед. Чия кампания беше най-добра?

- Клипът на СДС бе изграден изцяло върху негативизма срещу опонентите, въпреки че изглежда свежо. Не бих казал, че е много печеливша стратегия, въпреки че изглеждаше интересен за гледане. Иначе смятам, че кампанията на БСП премина най-стегнато, най-целенасочено и може би се оказа най-ефективна. Като изключим първоначалното зацикляне с алюзията за "малкия", която впоследствие бе коригирана. Кампанията на БСП успя да стегне партийната дисциплина.

- Изборът на Орешарски за премиер какво влияние оказа?

- Съвсем правилно беше избран Орешарски, защото на практика тези, които играят ролята на периферия, без да са следовници на БСП, в по-голямата си част са мотивирани не от любов към "Позитано" 20, а от това, че може би ако гласуват за БСП, има по-голям шанс да бъде свален ГЕРБ. Тоест като най-голямата тояга, която може да свали другата бухалка. И този аргумент беше използван от БСП.

- Рекламирането на "нормалността" от партията на Кунева печеливша стратегия ли беше?

- Не. Нормалността е доста отвлечено понятие, което за всеки има собствено звучене. За мен лично е чудно, че подобна грешка се допусна от хора с добър медиен опит. "Нормалността" много ми напомня за "заедността" на ДПС, която се оказа трудно преводим термин за гражданите. Когато натрапчиво говориш за нормалност и предлагаш клип, в който хора седят в кръг като по време на психотерапия, а накрая се появява старшата сестра и погалва по рамото приближения пациент, човек наистина започва да се чуди за каква нормалност става въпрос. Сигурен съм, че не това е бил замисълът, но в крайна сметка ефектът беше двояк.

- Този път ДПС замени "заедността" с критика на "месианството". Това направи ли ги по-разбираеми?

- Съмнявам се. Тези от избирателите им, които са чували думата "месия", със сигурност я свързват с нещо друго. От друга страна, точно тази партия да говори за месианство, дето е плътно единоначална като структура и поведение и единоначалникът се нарича Ахмед Доган все още, а не Лютви Местан, е, меко казано, доста странно. Точно тази посока на удара не е най-подходяща, когато произлиза от ДПС.