Само сериозните нарушения, които са повлияли върху изборните резултати, водят до касирането им.

Кой решава законни ли са изборите?

Само Конституционният съд (КС) решава дали изборите са законни, или не.

КС се състои от 12 конституционни съдии (на снимките). Четирима от тях са назначени от президента, други четирима са избрани от парламента, останалите четирима - от всички висши касационни и административни съдии.

Кой може да иска касиране на изборите?

Резултатите от парламентарните избори може да оспори всяка партия или коалиция, участвала във вота, чрез своето ръководство и всеки кандидат-депутат. Не е задължително да се чака сформирането на новия парламент.

Те обаче не могат да се обърнат към КС директно, а чрез посредници - президента, Министерския съвет, главния прокурор, двете върховни съдилища (Върховния касационен съд и Върховния административен съд).

Освен ГЕРБ, която заяви, че ще иска касиране, за това са се обявили Националният фронт за спасение на България (партията на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов) и някои от партиите на протестиращите. По казуса ГЕРБ се консултира от бившия конституционен съдия Георги Марков.

След свикването на новия парламент ГЕРБ може сам да се обърне към КС без посредници - достатъчно е да съберат поне 48 подписа от депутати под искането за касиране на вота.

В какъв срок се оспорват изборите?

Участниците във вота могат да искат неговото касиране до 7 дни от обявяването на решението с резултатите от ЦИК. В случая срокът е до 22 май.

Институциите посредници имат 15-дневен срок от обявяването на резултатите да внесат мотивирано искане до КС по законността на вота - до 30 май.

Как действат институциите посредници, след като получат искане за касиране на вота?

Между юристите, включително и между самите конституционни съдии има спор дали институциите, получили искане за касиране на вота, го преценяват и решават дали да го препратят, или не на КС, или са длъжни да го предадат на КС веднага, действайки като пощенска кутия.

ГЕРБ няма да ползва за посредници президента и служебното правителство. Росен Плевнелиев не само настоява за бързо свикване на новия парламент, но след консултации с партиите вчера посочи дата - 21 май. Би било странно служебният кабинет да внесе искането на ГЕРБ в КС, след като основната му задача бе да организира законни и честни избори.

Двете върховни съдилища не действат като пощенски кутии. След като върховен съд получи искане за касиране заедно с доказателства към него, те се обсъждат от пленума, т.е. от всички съдии там, и те решават дали да препратят искането до КС, или не.

Вече има практика - след парламентарните избори през 2009 г. Ивайло Дражев и Красимира Маринова, кандидат-депутати на “Обединение на българските патриоти”, поискаха касиране на резултатите в няколко избирателни района. Пленумът на Върховния касационен съд разгледа искането им и на 17 юли 2009 г. отказа да го изпрати на КС.

ГЕРБ обяви, че ще използва главния прокурор Сотир Цацаров като “пощенска кутия”. Партията се позовава на практика отпреди четири години - “когато главният прокурор бе сезиран през 2009 г. от Синята коалиция, за да придвижи тяхна жалба до КС с искане за касиране на избора на няколко народни представители от ДПС”.

Какво може да се атакува?

Не е напълно ясно какво може да се атакува - изборът на отделен депутат или на няколко депутати, или на всички. Неяснотата идва от различията в Изборния кодекс и конституцията.

Според Изборния кодекс “могат да се оспорят законността на изборите на народни представители или изборът на народен представител”, докато в конституцията пише, че “законността на изборите за НС може да се оспори пред КС по реда, определен със закон” и че КС се “произнася по спорове за законността на избора на народен представител”.

Конституционалисти твърдят, че може да се оспори изборът както на един депутат, така и на всички. Според тях КС може да отмени изцяло резултатите, но като разгледа казуса мандат по мандат.