България е на второ място в ЕС след Литва по ниска данъчна тежест

Българската данъчна система е сравнително добра и няма нужда от реформи. Слабостта е ниската събираемост, което налага по-строги наказателни мерки и промяна на приходната администрация. Това е основното послание на експертите от Европейската комисия към страната ни в мащабно сравнително изследване на данъчните системи в ЕС.
В България няма нужда нито от увеличение на данъците, нито от разширяване на базата на облагането, смятат евроекспертите.

Данъчната система на България в сегашния  вид е сравнително добра и няма нужда от реформи. Основният проблем пред страната е неплащането на налозите, поради което спешно трябва да се вземат мерки за борба с данъчните измами. Това е основният извод за България от мащабно изследване на ЕК на данъчните системи в ЕС, публикувано в края на м.г. от главна дирекция “Икономически и финансови въпроси” на Европейската комисия.

В него се отправят препоръки за реформи на данъчните системи на държавите, които според експертите имат нужда от тях. За България обаче единствените забележки са по отношение на събираемостта заради огромния обем на сивата икономика в страната. На този етап не е необходимо да се увеличават данъците, за да се укрепят публичните финанси. Няма особена нужда и от разширяване на базата за облагане. Страната има сравнително добър модел на ДДС регулация с една-единствена намалена ставка - за туризма, а данък печалба не пречи на растежа. Хубаво е, че той се преотстъпва при инвестиции в райони с висока безработица.

ЕК не ни дава съвет за плоския данък, защото структурата му зависи от разбирането за социална справедливост в съответното общество. България има и добър модел по отношение на облагането на недвижимото имущество, става ясно още от анализа. У нас имотите се облагат периодично на базата на данъчната си оценка и не се залага в такава степен на облагането на имотните сделки, както в ЕС. Засега нямаме нужда и от промени и във връзка с екоданъците.

В същото време обаче България е държавата в ЕС с най-голям дял на сивата икономика през 2012 г. - 31,9%, сочи проучването на ЕК. Следват Румъния, Литва и Естония. Според изследването държавите, които трябва да вземат мерки, за да подобрят събираемостта на ДДС, са тези, които имат голяма разлика между теоретични и реални приходи или размерът на сивата им икономика е значително над средния за ЕС (14,9%). В тази група влизат България, Белгия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Кипър. Проучването е категорично, че най-ефективната мярка за борба с неплащането на данъци е залавянето и наказанието за нарушителите.

ДДС трябва да бъде с единна ставка и максимално широка база, като не бива да се допускат никакви облекчения за определени стоки като храни, лекарства, книги, туризъм и т.н., нито пък освобождаване от облагане, категорични са евроекспертите.

“Като цяло данъчната основа по ДДС трябва да е възможно най-широка, като се ограничат до минимум загубите на приходи от изключения от облагане и намалени ставки”, се посочва в проучването. В него се твърди, че “изключенията” не са практични, защото не постигат целите си да преразпределят доход и водят до значителни загуби за бюджета. В предишно изследване на администрацията в Брюксел, за което “Труд” писа, се посочва, че намалените ставки върху стоки от първа необходимост в част от държавите членки са исторически обусловени и затова трудно се върви към премахването им, но посоката трябва да е към единна ставка.

Благодарение на това, че се прилага само едно изключение - намалена ставка от 9% за туристическите услуги, България е на престижното 4-то място в ЕС по дял на събраните постъпления от ДДС върху потреблението спрямо теоретичния максимум, който се постига при липса на изключения, намалени ставки или данъчни измами. У нас събираемостта е близо 70% на фона на около 50% средно за ЕС. Изненадващо, най-висока е събираемостта на ДДС в държави с офшорен режим като Люксембург (около 93%) и Кипър (близо 80%), следвани от Естония (около 70%).

Не е ясно каква част от разликата от над 30% между теоретични и реални постъпления от ДДС в България се дължи на изключенията от облагане и каква част - на данъчните измами. Последното проучване на дела на ДДС, който се губи заради измами, е правено за ЕС-25 за периода 2000 - 2006 г. и не обхваща България. Отлично информирани източници твърдят, че подобно изчисление се прави периодично в Националната агенция за приходите, но не се съобщава публично. В ЕС-25 процентът през 2006 г. е бил средно 11%, като проблемът е бил най-сериозен в Гърция с 30% пропуснати приходи заради измами и най-малък в Люксембург - 1%.

НЯМА РЕЦЕПТА ЗА ПЛОСКИЯ ДАНЪК

Експертите от Брюксел не се наемат да кажат дали България трябва да замени сегашния плосък данък върху доходите с прогресивно облагане. “Този въпрос е в прерогативите на държавите членки, които имат различни възприятия за социалното равенство и за балансирането между ефективност и равенство”, се посочва в анализа.

Все пак данните сочат, че България е единствената държава в ЕС, където няма разлика между облагането на бедни и богати. В Литва, Латвия, Естония, Румъния и Полша солидарността също е много слаба и разликата в облагането на бедни и богати е минимална. Средно в ЕС данъците за хората с по-големи доходи са с 19% по-високи от тези с по-малки.

Старите страни членки залагат много повече на солидарността и преразпределението в сравнение с новите, става ясно от данните. Най-висока солидарност има в Ирландия, Люксембург и Малта. В Ирландия например работникът със заплата от 4175 евро плаща 2,2 пъти по-висок данък в сравнение с този, който взема 1675 евро.

Прогресивният данък върху личните доходи от труд си остава най-добрият начин за постигане на преразпределение от хората с по-високи доходи към хората с по-ниски, сочи още проучването на ЕК. Другите механизми като например по-ниски ДДС ставки за стоките от първа необходимост или прогресивен данък върху доходите от капитал далеч не са толкова ефективни и рационални.

Икономистите у нас не са на единно мнение за ефекта на плоския данък. Либералните експерти смятат, че той е полезен, защото е довел до изсветляване на икономиката, по-големи приходи в хазната и стимули за инвеститорите. Икономистите с по-социални виждания пък са категорични, че трябва да се въведе някакъв елемент на прогресивност в облагането, за да се смекчи товарът върху по-бедните и да се компенсират необяснимите разлики при заплащането на труда.

ПОКУПКАТА НА СТОКА БЕЗ ФАКТУРА - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Серия от мерки трябва да предприемат държавите, които имат проблем с данъчните измами като България, става ясно от изследването на ЕС. Една от необходимите стъпки е да се изготви стратегия за спазване на данъчното законодателство. Риск анализът, извършван от данъчните власти, трябва да бъде на достатъчно високо ниво.

Необходимо е също данъчните да получават максимално много информация от трети страни не само за приходите на данъкоплатеца, но и за разходите му. Така ще може лесно да се проследи дали харчовете му не надвишават легалните му доходи.

Различни мерки могат да се вземат и за борба със сивата икономика. В някои държави например е криминализирана покупката на стока или услуга, за която не са платени данъци. Например, ако клиент ползва услугите на строителна фирма и тя не му издаде документ за извършената работа, той подлежи на наказателна отговорност, защото се възползва от по-ниската цена на необложената услуга. Такава е практиката в Италия, а в Германия се изисква клиентът да пази 2 години всички фактури за услуги, които е ползвал.

Друга мярка за борба със сивата икономиката според проучването на ЕК е въвеждането на задължение за плащане по електронен път на стоки и услуги над определена сума. У нас има забрана за кешови плащания за над 15 000 лв. За сравнение прагът в Италия е 1000 евро, а в Гърция - 1500 евро.

ПЛАЩАМЕ НАЛОЗИ 500 ЧАСА

България продължава да е начело на класацията по тежка бюрокрация. Страната е втора в ЕС след Чехия по най-висока административна тежест на данъчната система върху малките и средните предприятия. У нас времето за деклариране и плащане на данък печалба, данъка върху личните доходи и налозите върху потреблението достига 500 часа при средно под 200 часа в ЕС.

България е и сред държавите, в които администрирането на приходите е сравнително скъпо, сочат още данните. Средно в ЕС се харчат по 1,1 евро за събирането на 100 единици приход, докато у нас тази стойност е близо 1,5 евро. По скъпотия на администрирането на приходите София се нарежда на 6-а позиция в съюза.

Заради тези проблеми експертите от Брюксел групират България сред държавите, които трябва да реформират данъчните си администрации, наред с Чехия, Гърция, Португалия, Полша и Словакия. Става въпрос обаче за ефективност, а не за обем - у нас данъчната администрация не е раздута на фона на бюрокрацията в ЕС. България е на 7-а позиция в съюза по най-малобройна приходна администрация.

ВТОРИ СМЕ ПО НАЙ-НИСКА ТЕЖЕСТ В ЕС

България е на второ място в ЕС след Литва по ниска данъчна тежест, според най-актуалните данни на Евростат, които са за 2011 г. Съотношението на данъчните приходи към БВП у нас е 27,2% на фона на 38,8% средно в ЕС. По-ниска е данъчната тежест единствено в Литва - 26%, а най-висока е тя в Дания - 47,7%.

През 2011 г. в сравнение с 2010 г. най-сериозно данъчната тежест спрямо БВП се е увеличила в Португалия, Румъния и Франция, а най-значително намаление е регистрирано в Естония, Швеция и Литва. В България също има редукция, но тя е минимална - от 27,5% през 2010 г. на 27,2% през 2011 г.

Като размер през 2013 г. обаче България държи първенството по най-ниски данък печалба и данък върху личните доходи - 10%. Под средния за ЕС (21,3%) е и ДДС у нас (20%). Само 5 държави в съюза имат по-нисък данък върху добавената стойност, а в други пет държави той е на нивата като у нас.