Херо спаси морала в шибаната ни "А" група

В България днес има два типа треньори – Димитър Димитров и всички останали. Видя се и в събота така, както се вижда всеки ден, всеки месец, всяка година. Кокалчета, мокалчета, кучета ги яли. Докато Херо е един. И днес е най-големият. Няма значение, че Жадното ще се води шампион. Чудо голямо, че Петев беше с дубъл. Те са за малко в този занаят. И никой не знае колко ще останат. Докато Митко е вечен. Догодина ще направи 20 лета в “А” група! И ако има емблема на тези две десетилетия това е само и единствено той.

В събота вечерта малцина обърнаха внимание какво направи неговият Черноморец. Димитров и хората му на практика

спасиха морала в тази шибана “А” група

Биха Локомотив Сф в мач, който всички знаеха, че е уреден. Двубой, който световните букмейкърски къщи извадиха от тиражите си още в 15-ата минута. На Митко обаче не му пука. Той сдъвка Кокала и го изплю. Прати го там, където е мястото на такива като него, като отбора му, въобще като всички, които днес са в Надежда – при храчките. Елитът ни се нуждаеше неистово от такъв мач. Жалко, че съвпадна с драмата за титлата. Така и не го видяхме. Тъжно е, че, ако Локомотив беше бил, всички щяха да пищят, а сега просто отбелязаха, че Черноморец не се е дал.

Няма и да се даде! Не и докато Димитър Димитров е там. Откакто Херо спечели и битката с рака, той е още по-тежък случай. Особено за онези, които си мислят, че бедният е продажен. В Бургас пари няма. Митко Събев е на майната си. Целият Черноморец пък го предлагат на майните. В такава ситуация наистина много хора биха се изкушили да кривнат, да легнат, да се продадат. Не и Митко. Когато си победил смъртта, когато знаеш, че три точки не може да са по-важни от живота, ти няма как да се продадеш. А

в този Локомотив, в Кокала, в Гигов, в останалите морал няма

Миналата година по това време те изплюха дробовете си в Бургас, за да спрат Черноморец. Точките не им трябваха, но червено-черните си изплюха дробовете. Защото на Левски му трябваше Европа. Сега, когато на Локомотив му трябваше морал, за да оцелее в Бургас, се оказа, че тези плазмодии от пейката и терена нямат и грам такъв. Защото те могат да играят за пари. За отбора, за честта си – не!

Докато Херо прави само и единствено това – брани собствената си чест. Защото видя колко е важно да я имаш. Разбра го, когато се изправи срещу рака. Тогава зад него застанаха всички, няма значение левскари, цесекари, ловчанлии, делиорманци, пловдивчани. Подкрепиха го, защото знаеха, че Херо не ги е излъгал нито веднъж. Със слаб или силен отбор той винаги е играл това, което се очаква, играл е футбол. Истински! Затова и истинските хора в тази България се радваха, когато победи смъртта. И е хубаво, че я пребори, за да ни върне в събота вечер вярата в честното, в истинското. Такова, каквото никога вече няма да видим в Надежда. Не и при тези треньори, при тези футболисти, при този президент. Те никога няма да са Херо(и)!