Някога определян като порок, днес понякога дори се препоръчва

Няма човек, който да не обича от време на време да мързелува. Когато лентяйството е с мярка, то не се смята за прегрешение, но при някои хора мързелът достига и до болестно състояние.

До преди време мързелът бе причисляван дори към смъртните грехове. Тълкуван е като отчаяние, апатия и нежелание за по-добър живот. По-късно обаче популярност добило схващането, че само богатите можели да си позволят да му се отдават. Което в някаква степен важи и днес.

Най-голямата слабост, на която се поддават хората, се свързва с това, че колкото повече мързелуват, толкова повече им им се прави нищо.

Умората е едно от най-честите оправдания, което се използва, за да се отложи дадена задача за след време, като в действителност става дума за мързел.

Същият този мързел обаче стои в основата на някои от най-често срещаните днес заболявания. Затлъстяването в най-голяма степен се дължи на нежеланието да се води активен начин на живот, да се движим, и на истинско чревоугодничество. Мързелът, от своя страна, е водеща причина и за редица други болести, сред които хипертонията, диабетът и сърдечно-съдовите смущения.

Ако се разглежда мързелът като симптом, то неговата поява най-често е показател за хронична умора, безсъние, депресия. В такива ситуации е добре човек да отдъхне и за кратко да помързелува. Добре е да сме наясно обаче, че мързелът може да е предизвикан и от преяждане, за което сме си виновни единствено и само ние, както и от системно недохранване и последващата от него липса на енергия и ясно отчетлива слабост.

За да не съжаляваме по-късно за пропиляното в мързелуване време, специалистите съветват да му се противопоставим с всички сили. Като за начало от значение е приемът на витамини и консумацията на богата на тях храна, достатъчното сън през нощта, разнообразие в работата и в ежедневието, както и доставяща ни удоволствие физическа активност. Така мързелът ще си тръгне сам.

Източник здраве.bg