24 май - Ден на славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя". Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.

За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на
Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален
празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на
Република България.

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от
1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в
Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е
отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това
учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело
на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки.

В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче
същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата
и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на
хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и
Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен
празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички
православни славянски страни.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през
следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите.

Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван
като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих
"Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва
14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на
11.05.1900 г. музиката към химна.

На 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато
24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се
отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския
писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св.
Кирил и Методий.