Съдбата на един учител в Хуманитарната гимназия

"Ако искам да бъда учител някъде, това може да бъде само тук!". Желязко Събев изрича думите пред Plovdivutre.bg и чути на 24 май всичко друго става маловажно. Той е учител по история и помощник-директор в  Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”. В Деня на българската просвета и култура и във време, в което все повече млади и кадърни учители бягат зад граница или изкарват прехраната си в други поприща, думите на Събев звучат като слоган от захаросана реклама.

Житейският му път обаче е тясно свързан с школото и доказва, че не става дума за пиар. Събев е възпитаник на елитното школо. После става преподавател, отново тук. „Тук ми е уютно. Минал съм през почти всички варианти на пребиваване – ученик, учител, помощник-директор”, разказва младият мъж.

„Възрожденската и съвременна история на България е белязана с тази гимназия. Петима от българските министър-председатели са били наши възпитаници. Имената на учениците ни запълват 90 % от учебниците по история. Училището всъщност е създало не само литературата, но до голяма степен началото на политическия живот в държавата”, допълва той.

И тази година основната работа по сценария за 24 май в Пловдив е дело на екип от Хуманитарната гимназия - това са учителите по литература Веска Милева и Марияна Торнева. Традицията празникът да започва именно пред това училище идва още от 1997, когато е възстановен начинът на отбелязване на 24 май с шествие по улиците.

По-голямата част от пловдивските гимназии се бяха строили и днес с плакати и униформи и чакаха церемонията да започне.

Празникът стартира с химна на България и вдигане на знамето. Водещите припомниха най-значимите дати и събития в историята на българската просвета и държава. „В 9 век във Венеция ще прозвучи гневният глас на Константин Кирил Философ: „Не  пада ли от Бога дъжд еднакво за всички, също и слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате като определяте само 3 езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?”. Векове по-късно ще се прочуят духовните водачи на други европейски народи Мартин Лутер, Ян Хус и т.н.

Учителката по музика Росица Хубенова, един от най-дългогодишните учители в школото, настоява  космическият глас на Стефка Съботинова и „Притури се планината” да е част от програмата. Това бе и един от най-ярките й акценти. 

След молебен и поздравително слово на пловдивския митрополит Николай, реч на кмета Иван Тотев и началника на РИО-Пловдив Иванка Киркова, множеството водено от голяма икона с лика на Св. Св. Кирил и Методий, тръгна към пешеходния мост. В края чакаха учениците от ЕГ „Пловдив” и професионални гимназии. Многолюдното шествие бе атракция както за пловдивчани, така и за всички гости на града. Почти всеки снимаше с телефон, камера или фотоапарат. Финалната точка на празника бе площада пред Централна поща.

Както припомниха водещите на тържеството повече от 11 века ни делят от времето, когато двамата солунски братя Св. Св. Кирил и Методий изковават нетленното оръжие на духа - сакралното буквено слово на славянския род.  

Нека го пазим и почитаме, защото днес това зависи от нас – българите! Честит празник, пловдивчани, на преподавателите, на всички в сферата на просветата и културата и на вас, колеги-журналисти!