Началото е поставено през далечната 1968 г., по време на понтификата на папа Павел VI (1963-1978)

Всяка година, в най-новата ни история, българска държавна делегация се среща с главата на католическата църква във Ватикана за 24 май, деня на солунските братя Кирил и Методий.
Според аналите на Министерството на външните работи началото е поставено през далечната 1968 г., по време на понтификата на папа Павел VI (1963-1978). На 30 декември 1980 г. папа Йоан-Павел II обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа.
И въпреки че България и католическата църква нямат официални дипломатически отношения до 1990 г., единствената година след 1968-а, когато наследник на Свети Петър не е отдавал в нейно лице почит към делото на двамата братя, е 2002 г. Просто защото тогава папа Йоан-Павел II го направи в България.
Затоплянето между двете държави започва през 1975 г. Тогава, на 25 юни, Тодор Живков, придружен от дъщеря си Людмила и външния министър Петър Младенов, е приет от папа Павел VI. До 1990 година на честванията в катедралата Сан Клементе, в която се намира гробът на равноапостола св. Константин-Кирил Философ, присъстват основно партийни величия, дипломати, писатели, членове на БАН.
Първата делегация за 24 май, водена от български министър, е през 1990 г., когато там отива министърът на науката Георги Фотев. Първият министър-председател, срещнал се лично с папата, е Иван Костов през 1999 г. Оттогава българската делегация традиционно се води от премиер, президент или председателя на парламента.
Аудиенциите при папата минават при голямо вълнение и вътрешно напрежение, споделя български журналист, имал честта да се види два пъти с главата на католическата църква. Дори атеисти са споделяли, че изпитват огромен респект към Светия отец и при срещата си с него се чувстват изпълнени с любов.
Традиционните служебни аудиенции минават при строг дрескод. Мъжете трябва да са в черен или тъмносин костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка. Дамите също трябва да са облечени в тези цветове, с минимален грим и без украшения. Протоколът е железен и почти никога не се мени. Започва се от двора пред апартаментите на папата. Сегашният Франциск, който е много скромен, отказа да живее в тях, но ги използва за официални срещи. Швейцарската гвардия посреща делегацията. Тя преминава нагоре по централните стълби към покоите на главата на Римокатолическата църква.
Журналистите, които обикновено не са повече от шест-седем, заедно с тв операторите, тичат през страничен вход и по доста стръмни стълби. Първата и най-важна среща на делегацията е на ръководителя и, на четири очи с папата в неговия личен кабинет. Какво точно си говорят винаги остава тайна.
Личният кабинет на папата е неголяма и много семпло обзаведена стая, в която има старинно бюро и малка масичка, отрупана с пликчета с молитвени броеници. Освен телефон вероятно в кабинета на папата сега има и компютър, защото и предишният, и сегашният имат регистрации в туитър и фейсбук.
Обикновено тази среща продължава 20-30 минути. След това двамата влизат в библиотеката на папата. Тя е доста голяма зала, а книгите заемат цялата стена, пред която става срещата. Тогава към тях се присъединяват членовете на делегацията.
Ръководителят и представя всеки един поотделно и той, ако носи, поднася дребен дар на Светия отец и му пожелава нещо. Миналата година поради факта, че официалният подарък бе огромно яйце, което не можеше да мине през портата, след като делегацията бе представена, папата и президентът Росен Плевнелиев отидоха до съседна стая, за да може държавният глава да му покаже българския дар. Членовете на делегацията също получават подарък - молитвена броеница и по един папски медал. А на журналистите секретарят на Светия отец предварително раздава специално благословени броеници или ключодържатели.
В церемонията следват няколко думи от ръководителят на българската делегация, след което папата благославя българския народ. На финала е най-важният момент - Светият отец застава сравнително близо до вратата и покрай него минават един по един, по старшинство, членовете на делегацията, като му целуват пръстена. Много от тях само свеждат глава, без да докосват дори ръката му. Повечето успяват да разменят по няколко думи с папата буквално за секунди и той отправя благословията си към тях. В края на тази своеобразна процесия минават и журналистите.
Самият папа е облечен изцяло в бяло, както обикновено се появява и на площада пред "Св. Петър" при месите. Понякога, когато приема държавен глава, носи и червено наметало до кръста, подобно на кралските. Миналата година предишният папа Йосиф Ратцингер прие президента Плевнелиев в белите одежди.
От външно министерство разказват и случая от началото на 90-те години на миналия век, когато папа Йоан-Павел Втори сам нарушил протокола. Когато разбрал, че голяма част от българската делегация и журналистите са останали да чакат в двора, той наредил и те да бъдат повикани на аудиенцията. Това предизвикало възторга на колегията, защото наистина е голямо разочарование да стигнеш до Рим и да не видиш папата.
Коренно различно преминават общите аудиенции на Светия отец. В зависимост от броят на хората те се провеждат в различни зали на Ватикана. Най-голямата от тях се нарича "Павел Шести" и събира около 8000 души. Именно в нея през 1998 година папата пред около 100 поклонници от България обяви за блажен българския католически епископ Евгений Босилков.
"В залата освен българите имаше още около 4000 испанци и италианци, защото и от тези народи в този ден през март бе обявен по един блажен. Там поведението на хората е много по-свободно. Не се пази тишина, а напротив. Още при появата на Йоан-Павел Втори цялата зала избухна с възгласи: "Да живее папата." При това на три езика и настана огромен шум", разказват очевидци.
В отговор Йоан-Павел, който по това време вече не е добре със здравето, но още ходи, размахал високо бастуна си като поздрав и в отговор на възгласите. След съответните церемонии и слова, да минат през папата и да бъдат благословени са пуснати по около 50 души от трите групи - българи, испанци и италианци. Тези, които не успяват да се докоснат до Светия отец, причакали под сцената щастливците, целунали ръката на папата и ги опипвали по ръцете и лицето в опит по този начин също да се докоснат до папата.
"Беше много стресиращо за мен, когато пет-шест души едновременно ми целуваха ръцете и ме опипваха по лицето. Но, от друга страна, ги разбирах. Някои от тях ми казаха, че няма да се мият поне 4-5 дни, за да останат с допира до папата", разказа пред "Труд" поклонник, пожелал анонимност.
Особено важно за всеки благословен от папата е да получи снимка от събитието. Папата се обслужва само от две фотостудиа, които са оторозирани да правят снимки по време на срещите му. От тях се получават и знаменитите фотоспомени срещу 5 евро парчето