На 27-и май на въжето увисват комунистите, убили 134 души в "Света Неделя"

На 27 май 1925 г. край София е извършена последната публична екзекуция в Европа, като са обесени извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ Марко Фридман, Георги Коев и Петър Задгорски. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала "Свети Крал" (сега "Света Неделя") е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия "Демократичен сговор". Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.

В 15:20 часа Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона и произнася първите думи от Божието слово: "Миром Господу да се помолим..." В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Загиват много повече генерали, отколкото по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев.

Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната организация на БКП. По това време курсът от 1923 г. за въоръжено въстание все още не е снет – едва на Московското съвещание през лятото на 1925 г. и окончателно на Виенския пленум през 1926 г. умереното крило в партията, (начело с Георги Димитров и Васил Коларов), успява да наложи свалянето на курса към въоръжено въстание.

Заради експлозията пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява достъпа до купола. Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността – в покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета.

Екзекуторите са трима турски цигани – Юсеин, Ариф и Алиев. Фридман дава последните си пари на Ариф, за да си свърши добре работата. В интернет има документален кинозапис, на който се вижда как единият палач се мята върху увисналата си жертва и заедно с нея се люлее, с цел от двойната тежест смъртта да настъпи по бързо.

След убийството единият от палачите полудява. Друг от циганите е убит по време на сбиване.

С това е сложен край на публичните екзекуции в Европа.