Заплахата за кабинета не идва от ГЕРБ, като парламентарна опозиция, а от улицата, казва социологът Живко Георгиев

- Г-н Георгиев, как ще коментирате новото правителство - за едни "странна коалиция", за други "кабинет на спасението"?

- То очевидно има някаква животоспасяваща функция. Обществото показа, че е тежко болно от страшно много болести. Където и да погледнем, има остър социален проблем. Това беше показано и от социалните протести, избухнали като че ли от нищото, и от избирателната активност. А ще имаме и тепърва възможност да откриваме колко сме зле и в икономиката, и в социалната сфера, и в регионалното развитие, а сигурно и в спорта. Така че това правителство ще трябва да оздрави като минимум икономиката, която все пак е основното, от което зависи как живеем и какъв ни е потенциалът да решаваме проблемите си, и да подготви страната за прословутия посткризисен период, който ни се иска да настъпи все пак някога. То очевидно антикризисна политика не се случи през последните години и затова сме в сегашното положение. То има отговорната задача да свърши и други, безспорно актуални и полезни неща - да възстанови, доколкото е възможно, доверието в институциите, да деполитизира МВР и органите на властта, които бяха ударно политизирани през последните години, да възстанови респекта към правовата държава, естествено в партньорство със съдебната власт и новите, конституирани наскоро, ключови органи в тази сфера, да подготви необходимите проекти за новия програмен европейски период - един от малкото относително сигурни ресурси, на които държавата може да разчита, да направи необходимия ремонт, докато не сме забравили, на Избирателния кодекс и т.н. Не може да се оплаче от липса на работа. Голяма част от първите належащи мерки са зададени от предишния контекст. Собствената му визия за това какво ще прави, ще стане ясна с новия бюджет. Тогава ще разберем какви са действителните приоритети, когато и самото това правителство разбере какво заварва. Ако бяхме нормална държава, опозицията щеше много добре да знае какво е състоянието на хазната, на икономиката, на финансите, на здравната каса, на НОИ. Но тъй като не сме нормална държава, правителството научава всичко това не преди да дава обещания, а след като дойде на власт.

- От какво ще зависи продължителността на живота на това правителство и колко дълъг живот му предвещавате, като гледате конфигурацията?

- Конфигурацията е възможно най-трудна. Но това не означава, че му давам прекалено кратък живот. Не бих се учудил, ако изкара и целия мандат. И то не заради разни парламентарни аритметики, а зависи от това какво ще успее да стори и колко бърз демонстрационен ефект ще постигнат първите му мерки. Като под демонстрационен ефект имам предвид реален ефект, а не нещо "за парлама". Ако за 6-7 месеца българското общество не почувства никаква положителна промяна, търпението едва ли ще бъде високо. А най-голямото изпитание е тъкмо обществото. Протестният му потенциал се е запазил, той не се е изпарил. Изборите му послужиха като частичен отдушник, но напрежението си остава. Заплахата не идва от ГЕРБ, като парламентарна опозиция, а от улицата.

- Колко дълго могат да издържат оправданията с кризата и тежкото наследство на ГЕРБ?

- При всички положения в първите месеци ще има нещо като ревизия на предишното управление. Това е полезно познавателно упражнение за всяко ново правителство. Освен това има обществена потребност да се научи повече. Но не вярвам това правителство да бъде изкушено от двегодишен плач на тема "Ах, какво тежко положение заварихме". Този номер го игра ГЕРБ. Беше успешно две-три години, но не му помогна да си завърши мандата. Така че не очаквам от този екип да следва подобна логика. Добрата новина в цялата тази не много светла картина е, че има шанс този така зле композиран от суверена парламент да заиграе все пак ролята на парламент, да се възстанови парламентаризмът. Когато имаме правителство, подкрепяно от парламентарно мнозинство, парламентът се превръща в една машина за гласуване. Той залинява, нищо не прави. И парламентарния контрол го няма или е фиктивен, и законотворчеството се поема от други институции, най-често от изпълнителната власт. Така истинската власт става изпълнителната. В сегашната ситуация парламентът ще играе доста по-значима роля, отколкото досега. Тоест имаме шанса да си възстановим статута на парламентарна република. Което пък означава, че правителството ще бъде контролирано доста по-строго от обичайното, дори от партиите, които най-твърдо стоят зад него. Това не значи, че ще го клатят, но ще го контролират, тъй като те самите имат интерес от това. Разбира се, дано и опозицията в лицето на ГЕРБ също да бъде на висота. На ГЕРБ тепърва й предстои да усвои опита на парламентарна опозиция, тъй като досега никога не е била в такава позиция. И "Атака" ще бъде по-често парламентарна опозиция, отколкото подкрепяща. Това в крайна сметка е здравословно. Мисля, че няма да се сбъдне и другата беда - пълен медиен комфорт.

- Сега отново на мода са "експертите". Експертизата гаранция ли е за почтеност, каквато най-много липсва на българските управленци?

- Не е гаранция. Отговорът е ясен. За жалост почтеността си остава безкрайно дефицитно качество, но разчитам на зоркия парламентарен контрол. Този парламент има предпоставки да бъде реален контрольор на изпълнителната власт.

- Може ли да се говори за нова тройна коалиция след очевидната подкрепа на "Атака" за кабинета "Орешарски"?

- "Атака" очевидно не е коалиционен партньор в тази степен, в която беше коалиционен партньор на ГЕРБ при предишното правителство.

- Изглежда разликата е само в степента?

- Странно, че Борисов, който откри тия дни, че правителството се подкрепя от "Атака", не е открил доста по-ярката парламентарна подкрепа от "Атака" за неговото правителство. Това не направи неговото правителство коалиционно. "Атака" изглежда е извлякла доста поуки от опита си в партньорство с ГЕРБ, извлякла е поука от това, което се случи с нейното влияние, докато беше с ГЕРБ, и как се възстанови, когато мина в опозиция, помни всички номера, които ГЕРБ й погоди с парламентарната група. Очевидно няма да допусне в този парламент да се разиграе същият сценарий. И очевидно ще търси такова позициониране, казано на маркетингов език, при което от време на време ще бъде партньор на управляващите, по-често ще бъде парламентарна опозиция, а от време на време - и извънпарламентарна. Ако има нещо, което обединява трите партии, които подозираме в някаква тайна договореност, това е общото им отношение към ГЕРБ. ГЕРБ успя да направи невъзможното - да сплоти и да обедини в един отбор ДПС и "Атака". Те са националнообединителна сила, но много късно разбраха това си качество.

- Как тълкувате резултатите от вота? Защо разбунтувалият се народ избра да го управляват пак тези, срещу които протестираше?

- Протестиращите не бяха все пак мнозинството от българските граждани, макар и да бяха подкрепяни от голяма част от българите. Те бяха изоставени, когато прекалено много и леко хаотично радикализираха политическите си искания и уплашиха хората. Най-вече не стана ясно как тези идеи ще решат базовите социални и икономически проблеми.

- И затова ли се върнаха към добре познатото старо?

- Не, тези, които гласуваха за старите партии, никога не са ги напускали. Излязоха си твърдите електорати. Зад уличните протести бяха други хора. Те си останаха непредставени, не можаха да си намерят лидери, както и лидерите не успяха да си намерят избирателите. Но мен лично резултатите не ме изненадаха. Да, имаше 20-30%, които можеха да гласуват за някоя друга политическа сила, но такава, чисто технологически, нямаше време да се появи.

- Непредставените в този парламент - хората, които не гласуваха в знак на протест, и другите, които предпочетоха малки партии, останали извън парламента, крият ли потенциал да дестабилизират новото правителство?

- Те са фактор, с който това правителство и подкрепящите го партии трябва да се съобразяват. Даже с него трябва да се съобразяват много повече, отколкото с парламентарната опозиция. Ще бъдат принудени. Ако не успеят да отговорят на тези очаквания, разбира се, си остава перспективата избори. Аз си мисля, че БСП, ДПС и "Атака" се боят от нови избори. БСП има интерес да покаже, че може да управлява по-добре, отколкото досега е успявала. Тя търси да се утвърди, защото независимо как ще оценим управлението на тройната коалиция - успешно или не, останаха съмнения. Това е техният реванш. ДПС също иска да покаже, че е в състояние да участва в управлението по по-прозрачен и несебичен начин, отколкото това се случи в тройната коалиция. "Атака" успя успешно да смени идейната си база и поведение. Взе на въоръжение идеи, които преди не бяха характерни за нея. Малко позабрави ксенофобската и националистическата реторика.

- И я замени с борбата срещу колониалното робство, което е горе-долу същото.

- Е, друго си е. Да изгониш колониалистите - това е националноосвободително движение! Очевидно са избрали стратегия на трайно оцеляване на политическата сцена.