От два месеца археолозите работят по вътрешността на крепостта в ранновизантийско селище на нос Акра край Черноморец

Някои ги наричат търсачи на съкровища. Не е точно - те са учени, а не иманяри, търсят следите на историята. Други им се присмиват, че срещу срамно ниска заплата се ровят в пръстта и калта, че вместо да се припичат на плажа, през лятото се пържат в прахоляка на някоя могила, "общуват" си със скелети, събират натрошени грънци или се катерят по непристъпни чукари заради криещи се там останки от храмове, олтари, къщи, хора. А после като деца се радват на откритото, пише в. "Труд".

Случва се дори да им кажат, че са луди, странни типове, може би самотници или маниаци. Археолозите са по малко от всичко това. Иначе не става - трябва да носиш здравословна доза лудост и самота, да си до болка влюбен в професията си, за да бъдеш... не Индиана Джоунс от киното, а археолог в България. В страната, където обекти за търсене на история има на всеки километър, но за да стигнеш до тях, задължително трябва да минеш през "ада". Ада на безпаричието, на чиновническото безхаберие, на неуважението, на неизпълнените обещания. Ако имат късмета да са от "получилите пари", копаят. Ако не, "адът" продължава до второ нареждане. Така е и това лято.

Сред щастливците, които вече работят, е доц. Иван Христов от Националния исторически музей (НИМ). Миналата година неговата експедиция разкри ранновизантийско селище на

нос Акра край Черноморец

и сега продължава проучването. Предизвикателството е голямо, защото останките са и на сушата, и под водата. От два месеца археолозите работят по вътрешността на крепостта. Разкрити са няколко жилищни и стопански сгради, една представителна постройка, множество монети, накити, цели и натрошени съдове, глинени лампи и предмети, свързани с морската култура на обитателите на селището през VІ век.

"Това е обект, който може да е еталон за ранновизантийския период по Южното Черноморие - коментира пред "Труд" доц. Христов. - Готови сме да предоставим повече от 200 предмета на бъдещия музей в Черноморец. Той се строи, но за да бъде законова институция, първото условие е да притежава ценни предмети. НИМ е готов да подпомогне създаването му."

Според археолога сега Черноморец има шанс да привлече повече почиващи през лятото, ако инвестира в социализирането на археологическите находки на нос Акра и ги превърне в туристическа атракция. Иначе доц. Христов и колегите му продължават с проучвания под водата край полуостров Св. Никола, а през август им предстоят и разкопки на връх Кози грамади, където от 2005 г. се работи по тракийска владетелска резиденция и светилище, свързани с одриските царе от IV в.пр.Хр.

Освен нос Акра, още два обекта по Черноморието разкопава експедиция на НИМ в момента. Екипът на доц. Кръстина Панайотова и д-р Методи Даскалов проучва големия античен и средновековен град Урдовиза в град Китен. През миналата година те работиха чак до 15 декември и разкриха крепостните стени, запазени на доста голяма височина.

"Нашият обект е от малкото, които имат финансиране това лято - разказа д-р Панайотова. - Вече много добре се очертаха трите бойни кули, разкрихме южната крепостна стълба, намерихме железните елементи от портата, стрели, монети..." Сега експедицията се премества на

Аполонийският некропол

който д-р Панайотова проучва вече 25 години в Созопол. Проектът е българо-френски. Археоложката се надява през август да продължи и работата си на о. Св. Кирик, също международен проект.

НИМ продължава и консервационните работи на църквата "Св. Николай Чудотворец" в Созопол (край нея екипът на Димитър Недев откри погребението на т.нар. Созополски вампир), на храма на Приап и римската баня, разкрити през 2012-а. След месец обектите ще бъдат използвани за културно-исторически туризъм, обеща шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.