Животът ни кара да заличаваме спомените, но уроците са важни

Толкова много събития изпълват живота ни всеки ден, че често забравяме какво сме научили, пише "Мениджър Нюз".

Единственото нещо, по-бързо от мислите ни, е скоростта, с която заличаваме спомените. Това смята блогърът Марк. Той изброява 7 важни житейски урока, които според него забравяме твърде бързо. А са важни.

Гледната точка прави разликата.

Хората могат да бъдат засегнати от еднакви обстоятелства, но да реагират съвършено различно. Всичко зависи от личната перспектива. Едни се виждат като жертва в среда, която според други дава неочаквани възможности. Когато очакваме животът да бъде лош с нас, той винаги ще бъде недостатъчен. От друга страна, когато счетем, че се намираме в щастлива ситуация, по-често ще откриваме себе си в такава. Важно е да се знае, че стойността е в ситуацията и обстоятелствата. Позитивните възможности възникват от всеки възможен обрат на съдбата.

Малко тъга е нужна.

Не можем напълно да се защитим от мъката без същевременно да се защитим и от щастието. Тъгата е част от пътуването. Животът е серия от върхове и падове – приключение, което ни налага да се възползваме от шансове и да предприемаме действия, които дават възможност за успех (щастие) или провал (нещастие). Когато избираме пътя си не бива да се страхуваме да стъпваме напред. Разочарованието е част от инструментите, които ни направляват по пътя.

Не можеш да пребориш огъня с огън.

Не е стратегически правилно да отговаряме с лоши думи на тези, които ни атакуват с такива. По-правилно е да заменим неприятната конфронтация с облекчаващо разрешение на ситуацията. Колкото по-силно опозицията иска да крещите, толкова по-спокойно и уверено трябва да говорите. Запазете присъствие на духа. Не позволявайте да ви извадят от контрол.

Всеки се бори по някакъв начин.

Когато се справяме със собствените проблеми използваме главата си. Когато помагаме в чуждите – сърцето. Въпросите, които трябва да си задаваме по отношение на другите са: Колко е възможно да знам за тревогите в нечие сърце? Доколко мога да се надявам да разбера човека, който страда от тези специфични обстоятелства на болка и неразбиране, и когото познавам?

Страхът винаги съществува.

Всяко житейско преживяване провокира поне малко от него. Това е нещо нормално. Страхът ни помага да оценим риска и да се приготвим за важните, предизвикателни ситуации. Но първо трябва да осъзнаем, че целта на страха не е да ни възпира.

Малките стъпки ни водят до големи места.

Най-голямата от всички грешки е да не правим нищо, само защото можем да сторим твърде малко. Всъщност е далеч по-продуктивно да предприемаме малки стъпки в правилната посока, отколкото една голяма крачка, която не е премерена, с риск да паднем.

Само ние самите можем да променяме себе си.

Не бива да чакаме някой да ни нарани, за да ни се реваншира. Този тип мислене възпира заздравяването на старите рани. Изчакването те да се излекуват не е отговорът. Човек няма контрол над лошите спомени – те може никога да не се променят. Но контролира вътрешния си мир. И знае, че не хората го нараняват директно, а това дали той им позволява да го правят. Може да избере да мисли за себе си. Да избере радостта си. Да промени гледната си точка. Разбирането си за живота. Светлото ни бъдеще няма общо с никой човек и с нищо, което някой ни е причинил. Има общо само с нас самите. Затова простете на тези, които са ви наранили в миналото, и още по-важно – простете на себе си, че сте допуснали да ви наранят.

Източнис сп. Обекти