Трябва обаче да преодолее усещането за разнопосочни интереси, заложени в него

Съставът на новото правителство на Пламен Орешарски е една от категоричните илюстрации на тезата, че преходът е свършил. Това заявяват в анализ за политическия май политолози и социолози от институт “Иван Хаджийски”. Сред авторите са проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Марчела Абрашева, Андрей Бунджулов, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев. Ето част от техните заключения.

Според експертите лансирането на премиер и министри, биографично свързани с антикомунистическата десница, и на експерти с десни убеждения, би било немислимо за прехода и е показател, че левицата влиза в крак с времето.

Формулата за експертно-политически кабинет отразява тенденции, набрали сила през последните 4 г. Първостепенните задачи на кабинета могат да бъдат ефективни само като резултат от общонационално усилие, а не на коалиционно парцелиране на властта.

Взаимодействието на правителството с парламента е сред най-важните измерители за неговата демократична ефективност, пише в анализа. Крехката подкрепа, с която се ползва то, увеличава тежестта на парламентарните дискусии и контрол, но поражда и шанс за “плаващи мнозинства”.

И БСП, и ДПС трудно биха могли в този парламент да предложат алтернативна формула за управление с друга фигура начело. Още преди изборите Орешарски беше представен като ново начало в управлението, внушаващо експертност и прагматизъм.

ГЕРБ: загубилият печеливш. За ГЕРБ е изключително важно да обърнат за броени месеци масовите настроения в своя полза.

Единият път – да се докаже като парламентарна партия, която отстоява политики в НС и изгражда нов, демократичен образ, е труден. Другият вариант предполага да се противопоставя силата и стабилността на предишното управление на хаоса и нестабилността, настъпили след Борисов. Личи, че именно този път е поет.

4БСП: печелившият губещ. Бързите преговори и съставяне на кабинета поставя БСП като приемлив партньор и това е пореден успех за линията “Станишев” по отваряне на партията и търсене на общи знаменатели като възстановяването на държавността и съживяването на бизнеса. След катастрофата на Виденов БСП не е била мандатоносител и никога не е имала толкова голям брой депутати, колкото сега.

БСП се намира в особен, преходен етап – партията първо трябва да докаже, че може да управлява ефективно, да стабилизира икономиката и едва след това да иска доверие за реализиране на радикална лява политика.

Но кабинетът “Орешарски” трудно би бил приет с възторг от партийния актив. Критичното изявление на Янаки Стоилов в НС свидетелства, че скептичните настроения може да се засилят. На партийното ръководство предстои да балансира. От една страна, да има ясни изисквания към кабинета, ако не иска партията да се превърне в опозиция на подкрепяното от нея правителство. И от друга страна, да предотврати стремежите да се партизира и притиска кабинетът, да се възстанови „консумацията на власт”, която помрачи последните 2 г. на кабинета “Станишев”.

ДПС: новото предизвикателство на “обръчите”. ДПС удържа надмощие в конкуренцията с новата партия на Касим Дал. Това и участието на ДПС в новия управленски формат може да се окаже важна крачка за утвърждаването на нов образ на партията – по-далеч от типичния лидерски тип формация.

Стабилното участие на представители на движението в кабинета е свидетелство, че подкрепата има дългосрочен характер. Заедно с това необходимостта от тази подкрепа създава условия за по-съществени искания към правителството, които трудно могат да бъдат отказани.

Ръководството на ДПС си дава сметка, че новият достъп до властта е шанс, от който зависят перспективите на партията. Реализацията му обаче изисква да се неутрализира дълготрайният негативен ефект от тезата на Доган за “обръчите от фирми”, се посочва в анализа.

4“Атака” с леви одежди и в нова роля. Партията има всички основания да се поздрави с изборния резултат - “Атака” стана фактор, от който зависи формирането на мнозинства и кворуми в парламента.

Предизвестената катастрофа на “традиционната десница”.

Катастрофата е очевидна.

По-малко личи, че е двойна Първо, провал на политическите елити – и на СДС, и на ДСБ. Втората, по-болезнена катастрофа е, че десният електорат в столицата, в “София 1000”, в цитаделата, гласува за ГЕРБ. Катастрофата може да бъде начало на оздравителен процес, но равносметката няма да бъде лека и вероятно едва през 2014 г. ще проличи перспективата за следпреходна дясна партия.

С провеждането на парламентарните избори и гласуването на кабинета “Орешарски” сякаш приключва политическата криза, в която обществото навлезе през февруари. В централна задача се превръща осигуряването на политическа стабилност. Най-тежко върху кабинета може да повлияе внушението, че е “временен”. Алтернативата е правителството да работи със съзнанието, че има пълен мандат пред себе си. Трябва обаче да преодолее усещането за разнопосочни интереси, заложени в него.

Проектът “Орешарски” е знаков феномен, в известен смисъл квинтесенция на приключилия преход. Успехът му ще се измерва със същата мяра. С надделяването на професионализма над идеологемите. С възстановената стойност на интелекта, абсолютно обезценен на вчерашната политическа борса. С отказ от „приватизация” на държавните интереси.