Интернет като в ерата на Флинтстоун мъчи гостите на "Мажестик" в Слънчев бряг

В някои кътчета на Слънчев бряг 21-и век идва с известно закъснение. Оказа се, че 5-звезден хотел, кичещ се с името „Мажестик”, не предлага… рум-сървиз!?

Като не работят и хладилниците в стаята, няма откъде една студена вода да изпиеш, като се събудиш към 3-4 часа. Ако и приятелката до теб е бременна и вземе да й се прииска нещо – сра маца у каца.

Всъщност студената вода я пиеш веднага, като си плащаш стаята. 202 лева с изглед към морето. И до там. Хубаво, 5 звезди са това, ти си решаваш. Ако искаш по-евтина стая в Мичурин, леля Фидоса предлага легло за 15 лева.

Настаняваш се в „Мажестик”. Жаден, естествено, след дългия път. Хладилникът по-топъл от водата в басейна. Звъниш на рецепцията: „Искам да поръчам 2 води и две кафета за стая номер…”. И отсреща се чува взривяващото: „Въй, ний ни придлагами рум-сервиз”. Че какво друго предлагате? Все пак ме упътват до близкия супер, там водата била… евтина. Те 200 лева за стая взимат, с евтина вода цакат….

Както и да е, проблем на настаняването, си казваш, и включваш таблета. Връзката с околния свят почти никаква. Фейсбук се влачи като по китайски интернет доставчик, не знаеш забранен ли е, бавен ли е.

Питаш на рецепцията поне от техния интернет да ползваш. 5 лева на час. Няма проблем, поне ще видиш Волен Сидеров подкрепил ли е нов кабинет на ДПС, не е ли. На рецепцията девойката пак радостно пита: „Въй, ама вие свързахте ли се?”

Е, не, дойдох тук, защото ми харесва въйкането ти. Ама не й го казвам. Купувам си ваучера и пак проблем. Дори с него интернетът е от ерата на Флинтстоун. Кои ли са шерпите и къде точно въртят педалите, за да тръгне връзката. Опитвам се да изпратя снимка. Малка, колкото да има нещо. Няма начин! А по света без рум-сървиз и бърз интернет никой не ти дава 4 звезди. Тези обаче 5 сложили.

Майната му, и без интернет ще я караме. Поне телевизията да върви. Да, ама „Нова” я няма. И още много други няма. Хубаво, и телевизия няма да гледаме. Животът не свършва с липсата на Кеворкян, я! На сутринта закуската хубава, ама ако додрапаш до нея. До 10 часа. В 10 и 5 минути започва нещо като юнския преврат. Момичета с колички събират блюдата с 300 километра в час, сънени туристи ги гонят с 400, за да си вземат поне филийка хляб. Най-скъпата в света.

Някъде около 100 лева коматът. Хубаво, успал си се, плащаш си. Отиващ в съседния снек-бар в 11 часа. Там 20 минути те гледат странно, чудят се да се нахраниш ли си дошъл, или медитираш на празен стомах за здраве. И пак любимото „Въй”, придружено с: „М'че ний не сервираме още, елате за обяд”.

И тогава попадаш на най-хубавото нещо в комплекса – бара. Там има едни момчета и едни момичета, които не отказват. Кеф ти куба-либре, кеф ти мохито. Ама много малко такива момчета и момичета за цял комплекс 5 звезди. Нищо де, важното е добре да си изкара човек. Пък било то само в бара.

Лошото е, че имиджът на Слънчев бряг се срива. Единственото нещо в него, което е скъпо, но си струва, май си остава само изгледът от апартамента на 6-ия етаж в „Мажестик”. Останалото е мъка, полята с мохито.