Наско Сираков 8 години командва Левски чрез Ицо, сега го вписа и в паспорта си

Покрай третото, четвъртото, петото или което е там завръщане на Наско Сираков в Левски, настрана остана Другото назначение. Това, което гарантира бъдещето на „сините”. Защото, ако Сираков е управленското настояще на Левски, то Христо Йовов е това в бъдеще време. И бъдете сигурни, един ден от него съперниците така ще пищят, че вълчите номера на Сирака ще им се виждат като невинно забавление. Защото Ицо е друга класа, той е може би следващият президент на БФС! Но преди това ще е разплакал всички и всичко около себе си, което не е синьо. Наско 8 години държи контрола на „Герена” чрез Йовов. Когато Сираков го няма, когато е в немилост, Христо е неговата маша, показваща, че и Наско няма милост към Левски. Не и когато отсъства от ведомостта. Вчера Христо официално бе вписан в паспорта на Сираков, Вълка го осинови, а от подобни истории в реалния живот знаем, че отгледаните от вълци не се спират пред нищо. И пред никой.

Миналата година по това време Христо Йовов отказа предложението на Иво Тонев да остави обувките на пирона и да стане скаут към клуба. „Това е несериозен пост”, категоричен бе Йовов. И остана! С което показа, че той е на такъв статут, какъвто не е имал нито един, ама наистина нито един играч – статута на недосегаем. Тодор Батков не можа да го махне от отбора дори покрай кметските избори, нищо, че вече поръчваще поканите за бенефиса на Йовов. После и Иво Тонев го остави, нищо, че чу разни неща за двубоите в Ловеч, в Пловдив…Никой не знаеше какво е специалното на Йовов, но той спечели битките с всичките си началници. И треньори! Вчера отговорът бе даден – той е човекът на Сираков. Бил е и ще бъде. Т.е. в последните 8 години какво да става в Левски са решавали те – Йовов и Наско. А Тодор Батков само си е мислел, че знае какво става. Затова и 4 години няма обяснение защо неговият отбор прави и невъзможното, за да не спечели каквото и да било. Може би сега вече има. Но е късно да го каже на глас.

Йовов има невероятната дарба да командва всички, без те да осъзнават това. И да говорят с неговите думи, мислейки, че са техни. Така беше в Ловеч, когато за да сложи точка на това, капитулира дори Гриша Ганчев, правейки Йовов капитан на отбора. По-късно самият Ицо се откупи от Ловеч, за да дойде в Левски, защото го искаше Наско. Сираков беше извън отбора и му трябваше негов човек вътре. Затова вкара Къртицата Христо. И 6 месеца по-късно двамата със Станимир Стоилов се завърнаха на бял кон. Всъщност за Йовов казва всичко признанието му преди няколко години. Тогава беше започнал подготовка с ЦСКА, а сините журналисти го питаха с пяна на уста защо предава Левски. „Няма такова нещо, аз съм от този отбор, който ми плаща”, категоричен бе младокът. Вулгарно, но истинско. Само един друг човек си е позволявал при преминаването в Ботев на брокерите да каже подобно нещо – Наско Сираков! Сега двамата са заедно в Левски, което трябва да плаши конкуренцията. Не тази на терена, а онази на тихия фронт. Защото това е фронтът, на който победи жънат и Сираков, и Йовов. А може би скоро и Левски.