Имаме четири пъти повече болници от Германия

Българите плащат най-много за здраве от джоба си от всички останали граждани на Европейския съюз. 45,23 процента от доходите на домакинствата през 2012 година са отивали за плащане за здраве. Това показват данните от годишния доклад „Политики в здравеопазването – икономически анализ и оценки” на Института за икономически изследвания при БАН. Тези пари са отивали за плащане на здравноосигурителните вноски, прегледи при лекаря в частния му кабинет, плащане на лекарства извън здравната каса, изследвания, платени консумативи и физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Едва 16,59 на сто са се охарчвали за здраве останалите европейци.
Независимо че плащаме здравни вноски, тенденцията разходите ни за лечение,
профилактични прегледи
и медикаменти през изминалите години се е увеличавала и по всички личи, че ще се увеличава и в следващите. Докато през 2008-а домакинствата в останалите страни от Европейския съюз са отделяли 16,62% от доходите си за здраве, у нас за това са отивали 40,38 на сто. През 2009 г. съотношението съответно е 16,44 % спрямо 43,38 процента у нас, а през 2010-а то е 16,59% към 44,22 на сто.
Същевременно съотношението между публичните и частните разходи за здравеопазване в БВП се променят в посока непрекъснато увеличаване на процента на разходите на частния сектор за сметка на публичните. Прогнозата е тази тенденция да се запази и през следващите години, като делът на частните разходи за здраве достигне 48-49 процента от общите разходи за здраве.
Това означава, че разходите на домакинствата за здраве под формата на плащане на ръка в болниците, за лекарства или за медикаменти, консумативи и медицински изделия все повече ще нарастват, обясни проф. Петко Салчев от Института за икономически изследвания при БАН.
Заради изключително ниските доходи хората не ходят на профилактични прегледи, лекуват се едва когато
болката стане нетърпима
и предпочитат по-евтините и дори остарели морално медикаменти, които са слабо застъпени в Европа, защото нямат пари.
Независимо че сме най-бедната страна в Европейския съюз и с най-болното население, ние сме с най-много лечебни заведения. Към 31 март в България те са 364, като 104 от тях са частни. Броят им е над средния за Европа. Болниците в нашата страна са колкото за четири държави като Германия.
180 млн. лв. за джипита и специалисти
Между 170 и 180 млн. лева харчи Националната здравноосигурителна каса всяка година за плащания на джипитата и специалистите от доболничната помощ, показва проучването на Института за икономически изследвания при БАН. Независимо че за тях отиват маса пари, населението в страната не е осигурено надеждно с медицинска помощ. В някои региони, като Софийски, Пловдивски и Плевенски например, има пренасищане на лечебни заведения и доктори. На други места, като в Шуменско, Разградско, Кърджалийско, обаче те не достигат. Стотици села са без общопрактикуващ лекар.
Там, където няма желаещи лекари да започнат работа като общопрактикуващи или специалисти за доболничната помощ, болниците да сключват договори с НЗОК и за обслужване на хората с техни медици. Тази мярка за осигуряване на медицинска помощ на населението предлагат от Института за спешна медицинска помощ.
Докторите ни застаряват

Лекарското съсловие застарява застрашително, показва проучването на учените от БАН. Половината от тях са между 46-60 години. Съсловието на медицинските сестри и фелдшерите също застарява. Близо 15 на сто от тях са над 60-годишна възраст. Немалко от тях работят след пенсия.

Само след десетина години, когато голяма част от тях се пенсионират, ще се отвори огромен дефицит за медсестри и фелдшери, и дори за лекари, предупреди проф. Петко Салчев.

От години липсва ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже учебните бройки за медицински специалисти с данните от текущото съотношение между практикуващите лекари и медицинските сестри. Така обясняват проблема с дефицита от медицински кадри учените от БАН.