"Жива къща" и център за костенурки привличат туристи в Баня

В света глинените къщи са туристическа атракция и могат да привличат както отговорни към природата, така и платежоспособни туристи

Ученици от Ахтопол и Царево посетиха центъра за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки в село Баня и разгледаха една от първитe глинени къщи в България.. Обучителните пътувания се провеждат в рамките на проект Be Natur на Дирекцията на Природен парк Странджа, като целта е подрастващите да се запознаят с биоразнообразието в зоните от Натура 2000 ,  възможностите за развитието на еко туризъм, както и повишаването на екологичната култура.

Атрактивната глинена къща на Видко Джигров е  изградена по метода "коб" и е сред първите модели за екологично строителство по Черноморското крайбрежие.  Философията на изграждането, а и обитаване на подобна "дишаща къща" е единство с природата. Тя е построена по стара българска технология, като са използвани природни материали— глина, слама, пясък, дърво и камък .

Така наречените "живи къщи" са пример за възможно строителство в защитените територии и зоните от Натура 2000, при което не е необходимо да се променя предназначението на земеделския имот. В света глинените къщи са туристическа атракция и могат да привличат както отговорни към природата, така и платежоспособни туристи. В Турция например, в подобни еко селища, нощувките достигат до 150 лири на човек. За България най-известни подобни глинени поселища са в с. Лещен и Ваканционното селище Омая, до с. Гайтаниново.

В несебърското село Баня се намира и спасителния център за сухоземни костенурки. Иво Иванчев, председател на фондация "Геа Челониа", запозна учениците с еко центъра, чиято цел е възстановяването и стабилизиране на популациите на костенурките на територията на Източна Стара Планина. 

Посетителите имат възможност да се запознаят отблизо с особеностите на  костенурките, как живеят, с какво се хранят и как се размножават, какви са заплахите пред тяхното оцеляване и как могат да бъдат защитени. При настоящото посещение младите изследователи  имаха шанс да присъстват и на снасянето на яйцата на костенурките.

В района на Еминска планина могат да се наблюдават половината от всички 61 вида земноводни и влечуги, срещащи се на територията на България.Еминска планина, заедно със Странджа, е част от най-малкият био-географски регион от Европейската екологична мрежата Натура 2000 – Черноморския биогеографски регион.