Има само преместване на произведения от задължителната подготовка

"Майце си" и "Борба" на Христо Ботев, "Тютюн" на Димитър Димов, както и "Хамлет" на Уилям Шекспир остават в уроците на гимназистите. А по-важното е, че никога не са
махани оттам.

Нито от настоящите учебни програми, нито от проектопредложенията, изготвени преди година и половина.

Единственото, което е направено като проект, е, че част от произведенията, сред които и тези, са преместени от задължителната подготовка. И това е ясно от мига, в който започна тяхното обсъждане на различни форуми през последните 2 г. Защото в учебния план има още и часове по задължително избираема подготовка, в които те ще се преподават. Както и профилирана или свободно избираема. "Имаше идея за разместване на програмата с цел олекотяване на тази в т.нар. задължителна подготовка, а не за заличаване на произведения и автори", уточниха вчера преподаватели от вузове и учители, които са участвали в работните групи по различните проекти пред "Труд". И напомниха, че такава е била и поръчката на образователното ведомство - да дадат мнение дали учебното съдържание да следва традиционния модел на повече застъпено съдържание в часовете, без време за анализи и упражнения, или да има олекотяване. 
Решение обаче още не е постигнато. И за това Христо Ботев и Димитър Димов през няколко месеца ту изчезват, ту възкръсват по време на различни обсъждания. Но този път образователното ведомство надмина себе си. То първо качи на сайта си неготови проекти, после ги защити, а вчера ги свали от сайта си. В същото време министърката на образованието Анелия Клисарова обяви вчера, че готви уволнения и никой няма да "пипа Ботев" от уроците.

"Случилото се през последните дни е някаква инсинуация. Няма такова нещо, този дебат е безсмислен", каза пред "Труд" преподавателката по литература в НГДЕК Любов Шишкова. Тя е работила по програмите за профилирана подготовка. 
"По време на обсъжданията дори сме коментирали доста по-скандални неща, като да махнем "История славянобългарская", защото тя е неразбирама за децата. Това не означава, че няма да се учи за нея. А искам да питам колко души изобщо са я чели в държавата!", каза проф. Клео Протохристова от Пловдивския университет(виж по-долу). 
"Новата драма" всъщност тръгна от експертна конференция по български език в Софийския университет в понеделник, на която бе направено обсъждане за бъдещето на речта. 
За промяната на учебните програми и написването на нови учебници се говори още от 2006 година. Още по времето на министър Даниел Вълчев от кабинета "Станишев" вървят дискусии сред учителите за това какво трябва да остане в уроците. Дори има дебат дали да се изучава поредицата "Хари Потър" и какво е мястото на Андрешко до приключенията на малкия магьосник.
По времето на ГЕРБ обаче реално се правят първите проектопрограми, и то преди година и половина. Всяка от програмите е минала през дебати. С изключение на тези по литература и история за гимназията. Те е трябвало да се случат в началото на тази година. 
Идеята като цяло бе учебните планове да отговарят на новото разпределение на учебната програма. И да чакат новия закон за училищата тъй като без него те не могат да работят. Проектозаконът разделяше учебните програми на три части, всяка от които надгражда знания и умения, категорични са експерти. Също така прави и училището задължително до 10-и клас.

А смисълът на "олекотяването" в задължителната подготовка е всички деца при завършване на определен клас да имат гарантиран минимум от знания. Затова някои текстове, без да отпадат, минават в графата "Задължително избираема подготовка". С други думи, всички гимназисти, без значение какъв профил са избрали, ще учат Ботев, но в хуманитарните паралелки учениците ще правят анализ на цялото му творчество. Например елегията "Майце си" ще се учи в ЗИП, а стихотворението "Хаджи Димитър", което се определя от литераторите за връх в поезията на Ботев, ще се преподава на всички.
Това обаче са само идеи и проекти. И нито един от тях не е приет до момента. 
Няма и шанс да се случи, защото не е ясно кога ще има нов закон за просветата. Настоящата образователна министърка Анелия Клисарова обяви, че първо ще поиска широко обсъждане на предложените промени и едва тогава ще пристъпи към внасянето на нов законопроект.

Литература няма да ни оправи ценностите

"Ние не изключваме стихотворения, нито задраскваме стихотворения, нито игнорираме. Ние не зачеркваме Христо Ботев, нито Димитър Димов. Просто се налага една реорганизация на учебното съдържание по литература от 5-и до 12-и клас", каза вчера пред радио "Фокус", проф. дфн Цветан Ракьовски, ръководител катедра "Литература" във Филологическия факултет на ЮЗУ. 

Според него не е имало пререкания в работните групи за това кои произведения къде да бъдат поставени - по класове и в учебната програма. "Имаше варианти на заглавия и на автори и в края на краищата всички стигнахме до това решение, че е крайно необходимо, много наложително да бъде модернизирано учебното съдържание по литература", обясни той.

Според него сегашният дебат, който тече в интернет по темата, не отговаря на реалната картина. "Наистина в социалната мрежа се вихрят вкаменяващи мнения, че виждате ли, за пореден път българската литература е на колене, че Ботев е игнориран, че Ботев е принизен, ощетен, изрязан. Това не е така", категоричен бе професорът. Той твърди, че "орязването" на стихотворението "Майце си" било направено с цел да не се "оформи неправилна представа" у 17-годишните младежи, че българската литература е "едва ли не изцяло пропита със сълзи и с кръв, а тя е и малко по-различна".

"Не знам защо хората се тревожат, че всъщност българската литература е орязана. Не е, създава се един по-пълен образ на тая българска литература. Христо Фотев е редом до Йордан Йовков и Димчо Дебелянов в една прекрасна рубрика, каквато е любовта. Според Ракьовски, ако разчитаме на литературата да оправи нашите национални ценности, това нямало как да стане. " Литературата нито може да ме научи да обичам повече отечеството си, нито да обичам повече ближния си, нито да ме припознае като българин, ром или турчин", завърши професорът.

Изумен съм, никой нищо не маха 

“Изумен съм от позицията на министерството на образованието и проф. Анелия Клисарова”, каза проф. Добрин Добрев от Шуменския университет. Той не е участвал пряко в работните групи, но давал неофициални експертни становища. 
“Никой не е искал или не е поръчвал да се махат произведеня на автори. Те могат и ще се учат в задължително избираемата, профилираната или свободно избираемата подготовка”, подчерта професорът.
Според него експертите е трябвало да решат какъв да бъде подходът при преподаването на материала. Учениците не четели всичко, а училището само маркира, че го правят.

Според проф. Добрев е настанала много “голяма каша” през последните дни и не е ясно всъщност каква е позицията на министърката. Преподавателят разказа, че при дебатите за това дали “Тютюн” или “Осъдени души” да останат в основната подготовка се говорело дори и за разпространената наркомания сред децата.

Това мнение обаче не е надделяло при оформяне на предложението да бъде “изместен” от задължителната подготовка “Тютюн”. Всъщност причината била, че в “Осъдени души” има много повече пластове на различни теми и проблеми, които са интересни и разбираеми за учениците. В същото време “Тютюн” е натоварен със “социално неизчистени” понятия. Трябва да има баланс между това да се учи всичко и това да се преподава основното като база, каза проф. Добрев.

Кой е чел "Проглас към Евангелието"?

Това, което се случва в момента с дебатите за Ботев и останалите автори, е нещо, което не мога да коментирам, каза вчера пред “Труд” проф. Клео Протохристова от Пловдивския университет. Тя оприличи случващото се на обясненията на политиците как не са знаели кой е направил номинацията на Делян Пеевски за нов шеф на ДАНС. 

“Не зная какво се е случвало, след като ние си предадохме материалите по проектите, и кой какво е правил по тях”, уточни проф. Протохристова. Но каза, че е имало много предложения, и то за тотално отпадане на произведения от учебниците като например “Проглас към Евангелието”. Според нея и нейни колеги нямало нужда то да се чете и изучава подробно, но децата трябвало да знаят какво представлява. “Не знам какво означава “махат” “Хамлет”. За него ще се учи, но не както е било досега и това е нормално в съвременните условия”, поясни професорката. 

Протохристова обаче намекна, че е възможно, след като експертите са си свършили работата, неизвестни лица да са правили поправки по работите им и да са вписвали други предложения. Тя не се нае да визира нещо конкретно, тъй като не била участвала във всички работни групи и не е виждала обобщени материали. 
Според нейни колеги вероятно няма и пълна документация и протоколи на водените заседания на групите.

По-големият проблем е, че образователното ведомство, вероятно заради политическата криза, е забавило обявяването на обсъжданията по темата. Така, както такива бяха направени на различни форуми за материалите по останалите предмети. И професорката и нейните колеги обаче бяха категорични, че никой няма да ощети децата от знания или да бъде пренебрегнат един автор или произведение за сметка на други.

Готвят уволнения заради измислен случай 

Скандалът с “отпадналите” произведения внезапно придоби и политически характер вчера. Още сутринта министърката на просветата Анелия Клисарова обяви, че ще уволни всички, които са допуснали патриотичните произведения да изчезнат от учебния план.

Само ден преди това тя публично твърдеше, че това е “свързано с олекотяване на учебното съдържание”. 
Вчера обаче обяви, че тези учебни програми са “подводни камъни” от управлението на ГЕРБ. И заяви, че ще направи проверка кои са виновните за случилото се. “Труд” провери как се е стигнало до гафа да се качат неодобрени програми на сайта като документи, които вече са приети. 

Човекът, който Клисарова трябва да уволни, е зам.-министърката от служебния кабинет Мариана Банчева. Което е практически невъзможно.
Банчева подписва неготовите проекти по литература и по история за гимназистите да се качат на сайта. По другите предмети те са оповестени преди година от правителството на ГЕРБ. По тези още тече дебат в работните групи.

Друг е въпросът кой е предложил на зам.-министърката да направи това. Четирима са преките ръководители на проекта от страна на министерството - шефката на дирекцията по общо образование Евгения Костадинова, нейният подчинен Александър Тринчов и двете експертки по литература Красимира Александрова (тя отговаря за материалите до 7-и клас) и Милена Иванова. По същество и четиримата нямат отношение към съдържанието на учебните програми, те само “управляват” процеса.

“Не сме оставяли никакви подводни камъни. Отговарям само за програмите, които съм подписала, а те са от 1-ви до 7-и клас. По български език и по литература имаше още разисквания сред експертите. Специално обърнах внимание на г-жа Банчева за това. Подводният камък, който е оставен, е заложен още преди години. Заради нереформираните ни учебни програми децата ни са на последните места в международните изследвания за грамотност”, каза бившата зам.-министърка от ГЕРБ, а сега депутатка, Милена Дамянова. Банчева вчера не отговаряше на мобилния си телефон. 

Скандалът обаче придоби и измерение анти-ДПС. Преди два дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично напомни, че новата зам.-министърка на образованието Мукаддес Налбант нашумя с писанията си в проект на Комисията за защита по дискриминация, че Ботев и Левски не трябва да се изучават, защото насаждат “дискриминация”. Моментално в социалните мрежи и сайтове се появиха писания, че Налбант е виновна и за програмите.

Тя обаче не е участвала в писането им. Вероятно това обвинение е в дъното на променената реакция на министърката, твърдят наблюдатели.

"Бай Ганьо" падна още преди години 

За премахването на произведения от учебниците се говори още от 2006 г. Като пример за олекотяване е “Бай Ганьо” на Алеко Константинов. Вместо цялата първа част в 7-и клас от 2008 г. се учи основно “Бай Ганьо у Иречека”.

Но учениците и сега научават за цялата творба, без да има задължителни уроци глава по глава, както е било преди това.
Тогава падна и “Мамино детенце” на Любен Каравелов. Един от доводите на образователни експерти е, че учениците симпатизират на главния герой Николчо. Проблеми пред децата създавал и архаичният език на творбата. Същата съдба сполетява “Един есенен ден по шосето” на Павел Вежинов.

Модерни автори в уроците

Нови, съвременни автори - това съдържат предложенията на експертите от работните групи по литература. Те са част от общата концепция за въвеждане на повече модерни творби в училищата. Пример за това са работите, по които пишат децата на миниматурите за седми клас от няколко години.

Сред предложенията за нови имена са Виктор Пасков с "Балада за Георг Хених", "Страх" на Борис Христов, "Колко си хубава" на Георги Фотев. От чуждата литература влизат като предложения произведения на Карел Чапек и Монтескьо. За Чапек пак е имало спор в работната група, защото е предложена негова творба, която се е изучавала преди години в университетите. Така че и неговата съдба не е ясна.

Дали те ще останат и дали ще има нови, съвременни автори, още никой не знае. Не е нормално да се залага само на класиката, а нищо да не се знае за съвременните ни автори, коментират експерти. Те не пожелаха да съобщят имена си, тъй като са подписали декларации за конфиденциалност при разработките на различните програми. 

От качения погрешка работен проект на учебните програми се вижда ясно, че се променя цялата логика на преподаване на произведенията. Даден автор се представя с една или няколко творби, но има уроци и часове за цялото му творчество. То е систематично свързано с другите уроци, така че да се представи цялата епоха, в която е написана или за която разказва творбата. 

Общо около 500 учители и преподаватели от вузовете са участвали в подготовката на програмите. Те са предлагали промените на база на реален опит с работата си със съвременните деца и развитието на литература. Те няма да бъдат уволнявани, подчерта вчера образователната министърка Анелия Клисарова.

Част от експертите, с които говори "Труд", признаха, че е имало и мнения да се предлагат за цялостно изучаване основно творби, които са по-лесно разбираеми от съвременните поколения. Причината - масовият проблем с нечетенето на текстове.