Пълно е с изроди и могат да го убият, защото месото му е много вкусно", притеснява се богатият собственик

Кенчо - кенгуруто беглец, което се прочу в цяла България, е забелязан в петък вечер само на километър от къщата на стопанина му в Пловдив. "Хора са го видели да подскача наоколо и ми се обадиха. Имам надежда, че след месец митарстване по ниви и села ще се завърне в бащината къща", каза пред "24 часа" Стефан Йосифов.

Той вече му е намерил женска. "Въпросът е да се прибере, дано успее някак да се ориентира. Може би по особените звуци на пауните, които се чуват доста надалече", надява се бизнесменът, който в своето имение има цяла зоологическа градина от екзотични животни.

При акция "Хеликоптер", когато старата власт погна богаташите, бяха заснети препускащи антилопи из просторния двор на Йосифов. Той и съдружникът му от години развиват петролен и хотелиерски бизнес.

Палатът и зоологическата градина се намират на "Коматевско шосе" в Пловдив. Имението от над 20 декара е оградено с голям зид и масивна метална врата. Външни лица не се допускат. Съседи разказват, че децата много се радвали на животните. Наблюдавали ги през оградата. Сега тъгували и те за кенгуруто.

Йосифов не може да прежали Кенчо. Той се родил преди две години в неговия зоопарк. Бизнесменът имал цяло стадо с кенгура, но се споминали. Останал му само малкият беглец.

Баба му и дядо му били донесени от Амстердам.

"Оттам съм купил и повечето животни. Холандия е нещо като гара разпределителна за екзотични екземпляри", обяснява богатият стопанин. Дядото и бащата на Кенчо пък се самоунищожили от ненавист. А майка му станала жертва на една от антилопите - скочила върху врата и го счупила.

Бизнесменът не е на себе си, откакто Кенчо изчезнал. Работниците, които се грижат за имението, забравили да затворят вратата и оттам бозайникът офейкал. Йосифов се ядосва, но какво може да направи.

"Преди месец го забелязаха на 10 км - в Белащица. После хора го мярнаха на 7 км - край черешовите градини в Брестник. Завчера пък е бил само на километър от нас. Дано се върне жив! Пълно е с изроди и могат да го убият, защото месото му е много вкусно", притеснява се Йосифов.

Познавайки манталитета на българина, той обявил награда от 1000 лева. "Повечето разсъждават така - защо ми е да убивам кенгуру за месо, като с тези 1000 лева ще си купя няколко прасета и ще ям до спукване", описва бизнесменът. Убеден е, че въпросните 1000 лева ще избавят Кенчо от смърт.

Въпросът е да си дойде. "Веднага му пускам женска, която тъкмо бях уговорил, а той изчезна. Като я заплоди, ще завъдим пак потомство", зарича се стопанинът.

Според него този вид бозайници са най-приспособими. Издържали както на много високи температури до 50 градуса, така и на много ниски. Кенчо геройски устоял на по-миналата зима, когато термометърът падна до минус 25. "Направи си хралупка в снега и така се опази от студа. Има кожух като мече", обяснява Йосифов.

Той разказва, че кенгуруто се размножавало по много интересен начин. Женската имала две пъпки на гърдите. Мъжкият оплождал двата ембриона. Единият се развивал, а другия майката го съхранявала. Така след 2-3 години можела да роди, без да бъде оплождана отново. "Бебето е в торбичката и след 4 месеца се показва", описва собственикът на частния зоопарк.

"Моят Кенчо е на 2 години. Тепърва има да расте, докато стигне 12. Висок е 80 см в седнало положение", допълва той.

Хора от близките села, където е бродил палавникът, вече сформирали инициативни комитети, за да закупят женски екземпляр и да се сдобият с кенгурчета. Казват, че Кенчо прославил Брестник. "Нищо чудно след време селото да го прекръстят на Кенгуруво", смее се бизнесменът.

И той самият не знае откъде е тази любов към дивите животни. "Може би моите прапрародители, неандердалци, са били привързани и сега тази обич се е проявила у мен", размишлява Йосифов. Според него нямало нищо по-естествено човек да общува с животните в "този дивашки свят, който ни заобикаля".

"Те могат да те научат на търпение и разум", смята той. Установил, че мъжките екземпляри са по-големи кавалери от хората. "Не посягат към храната, докато женската не се наяде", разказва той за наблюденията си при антилопите.

"Дядото, който съм докарал, убива всеки свой син, когато стане полово зрял. Така не допуска кръвосмешение и по този начин този вид се е запазил", открехва Йосифов.

Малките антилопчета през първите два месеца не ги вземали в стадото. Оставяли ги скрити, докато пораснат и се научат да развиват висока скорост при бягането. През това време родителите им се грижели за тях.

"И сега по обяд, в голямата жега, възрастните антилопи лежат на сянка, а малките подскачат. В този момент старият се изправя, наперва рога и те моментално се кротват. Така ги възпитава. Не може големите да почиват, а малките да им пречат, както обикновено правят нашите деца", описва бизнесменът.

Ако някой от групата дръзнел да се отдели, мъжкият веднага го връщал обратно в стадото. Йосифов има 10-ина антилопи. Казва, че никак не били капризни. Отдавна свикнали с българския климат. Пасели трева, а сутрин и вечер получавали жито.

Отглеждането им никак не било скъпо. Били кротки. "Тази зима се роди антилопче и го прибрахме вкъщи. То помисли жена ми за негова майка и сега не се отделя от нея. Стана наш човек", разказва стопанинът.

Развъжда и пауни. И не може да си обясни защо човек стреля по тези красиви птици. Имал е подобни случаи, когато с разперени опашки те са на оградата, а злосторници насочвали пушки по тях.

Не иска да каже какви други животни развъжда, защото вече имал главоболия с екоинспекцията. "Разни бюрократи ме натискат, искат регистрация, разрешения. Можете ли да си представите! Когато Кенчо изчезна, от полицията ме накараха да подпиша протокол, че той няма да ухапе някого. Това е все едно див заек да нападне човек", изумява се Йосифов.

Опитал се да направи малък зоокът край Марково, но миналата зима от балкана слезли вълци, диви кучета и лисици и изяли животните.