След като между зимните и летните протести бъдат открити всички разлики на интелектуален, социален, класов и естетически признак, надявам се да стигнем до намирането на абсолютната прилика, която е на етнически признак. Нито на февруарската, нито на юнската улица бяха изпратени подкрепления от най-голямото малцинство, иначе изпращащо от няколко години на всеки 15 септември половината от всички първокласници. И само заради това се очаква да разполага с поне половинчата визия за страната, в която демографската логика предполага, че скоро ще се превърне в мнозинство. За него е съмнително, че ще вземе участие и в изработването на следващия Изборен кодекс, което не пречи да се превърне в негов фундамент.

Искаме генерална промяна на политическия модел, но преди това трябва да сме напълно наясно с недостатъците на сегашния, за да режем на правилното място. Можем дълго да спорим откъде започва вмирисването на политическата ни риба. Но каквито и да са политиците ни, колкото и да не ни харесват, тяхната кариера задължително започва и свърша с избори – т.е. рибата задължително започва да се вмирисва от опашката и накрая стига до главата. Затова и по-фундаменталното е не кого и как ще избираме, а кои ще го избираме. На едно зряло и организирано общество дори да му наложиш най-скапания модел, то ще го облагороди и ще го превърне в по-поносим. Докато и най-перфектната на теория система би се провалила в практиката, ако попадне в ръцете на неграмотни и безпросветни хора.

Голямото извращение на демокрацията е безконтролното и безкръвното раздаване на права, за които няма осъзната потребност. И докато това не се промени, никаква промяна няма да е възможна, колкото и да променяме детайлите. Мажоритарни кандидати, пропорционални листи, преференциален вот, електронно или машинно гласуване, смъкване или вдигане на 4-процентовата бариера, намаляване на депозитите и на подписите за независимите, каквото още да добавите – това са детайли. И няма да доведат до нищо съществено, защото първородният грях на сегашния модел е електоратът. Пред който единственото изискване е да има навършени 18 години, а интелектуалното му пълнолетие незаслужено остава подценено.

Трябва постоянно да се напомня, че най-нарушаваният текст от Конституцията е за задължителното училище до 16-годишна възраст. И ако въобще решим да пишем нова, дали тя ще стане по-добра и по-умна с помощта на тези, които съвсем не спазваха старата. От въвеждането на образователен санитарен минимум за гласоподавателите започва ремонтът на Изборния кодекс, иначе само ще си загубим времето с интелектуални пръдни като Харта 2013.

След близо шест години поддържане на колонка в „Новинар” и всякакви изстъпления под нея за първи път форумът успя да ме засегне истински миналата седмица. Понеже видя „продаване” в тезата ми, че е някак неудобно да се борец срещу българската олигархия, когато те финансира световната. И че нова Кръгла маса днес, на която партиите бъдат заменени от неправителствени организации, е все едно да сменим концепцията „Луканов” с концепцията „Сорос”. Няколко дни по-късно се появи онази Харта, подписана от 60 души, поне на половината от които ще им е много трудно да отрекат, че не ядат белия хляб на Джордж Сорос.

Неговите български деца и внуци цял преход осигуряваха алиби на всяка житейска перверзия с по-различен цвят на кожата и прехвърляха вината от перверзниците върху останалата част от нацията. Сега се борят за „върховенство на закона”, въпреки че с тях още не може да се говори нормално кога се казва „педофилия” и кога „културна особеност”, без това да не ти лепне фашистки етикет. Другата ирония е, че точно най-големите антифашисти стигнаха дотам да претендират за интелектуално превъзходство над останалите untermenschen, защото Хартата им е точно такава претенция.

Всъщност това, което се предлага в нея, е една безкрайна Кръгла маса, на която познайте дали ще стане въпрос за задължително интелектуално пълнолетие на електората. По-скоро ще бъде поискана служебна квота за цигански депутати, за да не останат гетата непредставени в парламента. Понеже разбирането на соросоидите за демокрация се изчерпва с диктатура на малцинствата и със затрупването им от права, които те дори не са осъзнали като необходими. И поради тази причина виждат в тях единствено възможност как да вземат своите пет пари, без да дават пет пари за някакви си политически модели.