Той е смесица между двата основни варианта на даване на вот – мажоритарен и пропорционален.

Германската изборна система е един от вариантите, които бяха предложени за обсъждане тия дни като възможност, която би могла да проработи в България.

Начинът на гласуване в Германия е смесица между двата основни варианта на даване на вот – мажоритарен и пропорционален. Това го прави на пръв поглед сложен, макар и да изчиства доста от проблемите, които се появяват, ако се гласува само по един от двата основни начина.

В това се състоят най-често и основните критики срещу германската система за гласуване – че е твърде сложна.

Тъй като именно от избирателната система в България се породиха много от проблемите на прехода ни, то би било наивно обаче да смятаме, че ще намерим прост начин за решението на такъв сложен проблем. Не бива да пропускаме и факта, че изборният кодекс в Германия не е свещена крава и непрекъснато търпи поправки, които доизчистват възникнали слабости.

Последната такава поправка бе приета през февруари и ще бъде изпробвана за първи път на парламентарните избори през септември.

Но какво представлява германската изборна система?

Тя се нарича персонализиран пропорционален вот. Както вече споменах, тя обединява двата типа гласуване – пропорционално и мажоритарно. По тази система се избира Бундестагът - долната камара на парламента.

При нея всеки избирател има два гласа. На избори бюлетината е разделена на две части – вляво се зачерква предпочитаният мажоритарен кандидат, а вдясно – предпочитаната партия. Невалидното гласуване за една от двете части не прави другата част невалидна.
Бундестагът се състои от 598 депутати. (населението на Германия е 80,2 милиона според последното преброяване).

Тези 598 депутати се избират от двете квоти – 50% са мажоритарни, 50% са представители на избраните партии.

299-те мажоритарни депутати биват избирани директно в своите изборни региони. За тях отива първият глас на избирателя.

Мажоритарният кандидат може да е представител на партия, но може и да е безпартиен. Избран е онзи, който е получил най-много гласове (относително мнозинство). Той тогава представлява своя изборен регион в Бундестага. Това се нарича директен мандат и подсигурява присъствието на всеки регион в Германия в парламента.

В България това ще направи възможно същото – депутат от Кърджали ще представлява своите избиратели в Кърджали и ще отговаря лично пред тях. За да бъде избран, трябва да има доверието на съгражданите си и не е необходимо да е подкрепен от партия, с чиито решения да се съобразява в парламента.

Директните мандати правят възможно и справедливото съотношение между депутатите в парламента и отделните региони. Не би било възможно партия със сравнително малък електорат да е несъразмерно представена във властта, както се получи сега. Другото предимство на директния мандат е, че избирателите имат пряко влияние върху състава на парламента. В него влизат хора, които те директно са избрали, а не са плод на вътрешнопартийни договорки.

Останалите 299 места в парламента се разпределят според процентите, които е взела всяка партия на изборите. Примерно партия, получила 15% от гласовете, получава 15% от тези 299 места. Бариерата за влизане в парламента е 5%.

Заради дискусиите дали трябва въобще да има бариера, ще посоча причината в Германия тя да съществува и да е сравнително висока. Идеята за 5-те процента е родена от неволята.

По време на Ваймарската република повечето парламентарно представени партии се разпадат на малки фракции – процес, който би могъл всеки момент да започне и у нас сега. В парламента те спорят помежду си и блокират работата на правителството.

Страната зацикля и се появяват все повече гласове, искащи властта да се концентрира в една силна ръка, която да не бъде спирана от дрязгите на останалите. Тази силна ръка се появява, а краят е известен на всички ни.

С две думи – изборната система в Германия позволява две големи предимства – мажоритарният вот възпроизвежда възможно най-точно желанието на избирателите, а пропорционалният дава възможност за съставянето на ясно съотношение на силите в парламента с мнозинство и опозиция.