Мистериозен ръкопис с изображения на билки и символи от зодиака може да е свързан с историята на богомилите. Това твърди руски учен, който смята, че е на път да разгадае шифъра на ренесансовия „Ръкопис на Войнич”. Книгата е написана в началото на 15-и век на непознат език и със символи, които и досега не са разчетени от учените.

Кодът, който е бил използван за създаването на мистериозния ръкопис, се е опрял дори на най-добрите специалисти по криптография, които успели да разбият шифрите на нацистите по време на Втората световна война. Много учени са вдигнали ръце от странната книга, обявявайки я за фалшификат, но група криптографи продължават да си блъскат главата с разрешаването на пъзела. Ново изследване на лингвисти от Университета на Манчестър потвърждава, че в ръкописа наистина се крие някакво скрито послание.

Символите и думите в него се повтарят по начин, който напомня за истински, макар и непознат език. Според лингвистите един фалшификатор от Ренесанса не би знаел как да направи толкова добра имитация, така че е малко вероятно символите в нея да са просто драсканици. По илюстрациите в документа може да се съди, че той е свързан с медицина, билкарство или някаква окултна наука.

През Ренесанса в Европа много учени замаскирали своите трудове с помощта на шифри, за да се спасят от цензурата и преследването на Инквизицията или пък за да опазят своите тайни научни и окултни общества. Съществуват много примери за вече разгадани ръкописи от този тип. През 2011 г. например криптографи успяха да разбият кода на документ на германски орден, който през 18 век се е занимавал с очна хирургия.

„Ръкописът на Войнич” обаче е далеч по-голям и по-сложен. Хартията е датирана от началото на 15-и век – преди времето на Леонардо да Винчи и Микеланджело. Според теорията на Лео Левитов и неговата книга „Решение на „Ръкописа на Войнич” става въпрос за хибриден език, използван от френската секта на катарите или от техни наследници. Тази мистериозна религия процъфтява в областта Окситания през Средновековието и е тясно свързана с вярванията на българските богомили. Именно те пренасят на Запад идеята, че човек може да спаси душата си без помощта на църквата – чрез директно общуване с Бог. Сектата е преследвана и почти унищожена от кръстоносците и Инквизицията още през 13-и век, но нейни последователи запазват идеите й и създават нови учения, които повлияват дори идеолозите на европейската Реформация.

Лео Левитов предполага, че подобни хора стоят и зад „Ръкописа на Войнич”, който представлява ръководство за спасение на човешката душа. Според тази теория текстът е написан на комбинация от старохоландски, френски и немски, позната само на посветените. Левитов твърди, че в книгата е описано ритуално самоубийство с разрязване на вените. Според него катарите сами отнемали живота си, когато усетят, че смъртта им наближава. Това твърдение обаче е силно оспорвано, като повечето специалисти твърдят, че френските богомили се отдавали на пост, а не се самоубивали. Други лингвисти обаче също приемат за възможно ръкописът да е на холандски или немски, защото откриват в синтаксиса елементи от тези езици.

Книгата е открита за първи път в Северна Италия в началото на 20-и век от полски антиквар на име Вилфрид Войнич и е смятана за един от най-мистериозните ръкописи в историята. Съществуват десетки теории за нейния произход и значение, като някои лингвисти дори твърдят, че тя е написана на език близък до китайския. 

Откриват надписи на 6 хилядолетия в България

Надписите в „Ръкописа на Войнич” не са единствената неразчетена писмена система в света. Всъщност подобен неразгадан код има и в България.

Тайнствени символи на близо 6 хилядолетия красят керамични съдове и фигурки от праисторически обекти в страната ни. Знаците са част от слабо позната писмена система, която продължава да бъде загадка за учените. Те не са на едно мнение дали тя представлява завършена азбука, или просто е набор от символи с различно значение. Според редица лингвисти знаците, откривани по съдове из цяла Югоизточна Европа, са форма на прото-писменост, която обаче не е еволюирала в истинска азбука.

Символите са много разпространени и в Румъния и Сърбия и са свързани с праисторическата култура Винча, обхващаща централните Балкани през каменно-медната епоха. Това е силно развита култура на земеделци, които са строели големи селища и са познавали обработката на мед и злато.