Всички обичат Петър Бакърджиев,а приятелите по света го наричат…

Приключения, разказани в неповторим стил, картини, рисувани в най-екзотичните места на планетата и яркото присъствие на един от най-известните старозагорски носители на името Петър.
Всички в Града на липите, поетите и правите улици познават и обичат сладкодумния арх.Петър Бакърджиев. Чакаме с нетърпение всяка една от книгите му, слушаме със затаен дъх колоритните му разказите за далечни страни и дори вече несъществуващи места, до които той се е докоснал през годините. Архитект,пътешественик, писател, художник и виден старозагорски общественик, арх.Петър Бакърджиев е автор на книгите (и рисунките в тях): „Двайсет хиляди левги без вода” (2003 г.),„Рикша под дъжда” (2004 г), „Върху змийската кожа на пътя лежа”(2005г.),„Хардал” (2006), „Хуракан” (2007г.),

„Д-р Ливингстън,предполагам” (2008г.) и двутомника „Риза на цветя” (2012г.).
Всяка една от тези книги чрез майсторското перо на автора ни пренася в различна точка на света и времето, потапя ни в атмосферата на приключението, преживяно от автора и неговите приятели и спътници-главни герои на всяка една от книгите (с изключение на автобиографичните).
Последната покорена от събеседника ми дестинация бе Южна Америка. Преди да разберем ще имаме ли удоволствието скоро да прочетем какво му се е случило там, го посрещам с въпроса как го наричат многобройните му приятели по света, а и у нас, защото на представянията на книгите сме чували какви ли не вариации на името Петър:
- Честит празник! Да се слави името ти Петър и да се споменава само с добро и с много обич, както и досега!
 Благодаря ти! Честит имен ден на всички, които празнуват на Петровден!
- Кажи ми, моля те, в  какви варианти си чувал нелекото за произнасяне от чужденците име „Петър” и как те наричат приятелите ти в България и по света?
Ха ха, сложен въпрос…Чувал съм името си под каква ли не форма – мисля всички разновидности като Петро, Пиетро, Педро,Пиеро, Пепо, Пепи, Пьотр, но най-често чужденците ми казват Питър. Приятелите в България ме наричат също по най-невероятни начини – Петърко, Петроний, Пешо, но най-любимо ми е Петруха и дори така съм кръстил имейла си. Обичам това име, заради любимия ми филм -„Бялото слънце на пустинята”.
- Къде ще посрещнеш и отпразнуваш Петровден?
В София сред приятели. Досега винаги съм го правил тук, в Стара Загора, но тази година реших да отида при приятелите в София.
- Да те върна малко назад във времето-към последното ти пътешествие, за което,надявам се, скоро ще излезе поредният ти пътепис–колко продължи то?
Ако трябва да използвам филмова лексикология-точно 9 седмици и половина (смее се). Точно толкова продължи пътешествието из най-магичните места на Земята – из дебрите на Южна Америка.Д-р Борислав Милев е човекът, на който ще бъда вечно благодарен. Той е организаторът на пътешествието и се беше погрижил да не остане нищо невидяно, нечуто и непомирисано от този магически континент, като направи невероятен маршрут.
Това пътешествие обхващаше всичко от Огнена земя до Панамския канал. Кръстосвахме отляво-надясно, от север на юг. Пет- шест пъти сме прекосили Андите, четири пъти – Екватора.
Това е второто ни пътуване до Южна Америка. Преди 10 години пак бяхме там, но тогава я прекосихме напреки. Сега повторихме само Лапас. Нашите цели бяха природните феномени-ледници, върхове, Магелановия проток, канала Бигъл, пустините Атакама и Салар де Уюни , водопада Салто Анхел, плуването по Амазонка, джунглите на Венесуела, Колумбия и Панама.
Докато през първото пътешествие се бях задълбочил в историята и културните паметници на инките, сега видях страхотни културни артефакти на територията на Колумбия, Еквадор и Северно Перу, за които въобще не бях подозирал. И като география, и като история вече понятието „Южна Америка” има за мен вече съвсем определени параметри.
- А защо най-близкият до теб човек в пътешествията винаги е Бобо?
Сега на секундата си давам сметка, че когато пътува, той предпочита да бъде заедно с мен. Не заради нещо друго-той си е по принцип индивидуалист, но той иска да погледне пътуването и през моите очи. Това е може би необходимостта от човека до теб, когато пътуваш-да погледнеш нещата през своите очи, да видиш през неговите и тогава ще получиш пълна стерео картина.
- Да очакваме ли в най-близко бъдеще нова книга от теб и ако да, какво ще бъде заглавието й?
Предварително се знаеше, че ще посрещнем там датата, обявена за Край на света (в последните дни на 2012) и то не къде да е, а на мястото на материалния край - Ушуая на Огнена земя- може би най-южното населено място въобще на света. Там има една огромна табела, на която пише:„Ушуая - краят на света”. Така че това обхващаше едновременно пространството и времето и реших –„На края на света-на края на времето”.Това е работното заглавие на поредния ми пътепис, който може би ще излезе.