Аз съм българче свободно! От Торонто...

Най-доброто от печата

01-07-2013, 06:13

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Орешарски да каже каква е подмолната сделка, заради която държи да стои на власт

Много кадри и много лозунги видях, откакто в София тръгнаха протестите срещу правителството. 

Тези дни в социалните мрежи до мен стигна и снимка на десетинагодишно момче. С шапка, на която пише "България". С нашето знаме. И с плакат: "Аз съм българче свободно!" Кадърът е от протест срещу новия кабинет на наши сънародници пред консулството на страната ни в Торонто, Канада... Този кадър дойде не просто като шамар, не дори като пляскане с мокър парцал през лицето. Дойде като добре прицелен мощен удар със стик през стискани в годините зъби.

В паметта на мой стар и запазен от носталгия мобилен телефон още е съхранен един есемес. Написан е преди десетина години от едва излязъл от тийнейджърската възраст младеж, който се прибира за семеен празник от университета си в чужбина и се сблъсква с някакъв отврат по родната граница. Заради известна нецензурност на употребените фрази ще го предам в евфемистичен стил: "Имам проблем да обичам България. Нещо не е наред с това сбъркано късче земя, сбутано в ъгъла на континента..."

Тези дни този пораснал и възмъжал вече човек, който така и не се върна тук, написа: 

"Правителството е вредно за вас и за хората около вас"

Да благодарим на децата си! Макар че ние си го знаем.

Когато преди изборите, в нощта на събота срещу неделя, навръх така наречения вот ти откраднат автомобила, го приемаш за лош шанс. Все пак това е нощта преди политическите "Оскар"-и и цялата "полицейска мощ" тогава е насочена да превозва, охранява и отбранява известно количество бюлетини по хиляди секции из страната. Когато съответните компетентни разследващи органи ти се явяват 25 часа по-късно, и то след настойчиво обаждане, за да нагледат къде е било изчезналото возило, започваш да изпитваш известни съмнения...

Някъде още преди изборите нароченият за бъдещ премиер от БСП разнопартиен и разнороден политик обясняваше, че една от основните му цели ще е да се пребори с битовата престъпност. От момента, в който стана наистина премиер, се зае със скандални назначения.

От още недооформения докрай управленски екип се чуват някакви странни обещания за хубаво утре, гарнирани с връщане години назад. Пак си говорим за "Белене", която би трябвало да е приключена отдавна мръсна тема. Пак си говорим за "невъзможната" приватизация на умрели отпреди години държавни дружества. И си обясняваме как ще спасим тези дружества по чудодеен начин. Без да казваме на каква цена и с чии пари. А то без нашите пари няма как да стане. Ето ще свалят цената на тока, но без да обяснят как днешното действие ще доведе до сериозно увеличение в близко бъдеще. И как днешните популистки и хаотични ходове ще облагодетелстват едни ограничени "кръгове", а после всички ние ще трябва да плащаме сметката. За години напред. Пак се обещава как ще подкрепяме родния бизнес, докато малки и средни фирми, а вече и големи, една след друга гаснат. Мерките за тях, по всичко личи, се отлагат за по-добри времена. Макар че без бизнес по-добри времена няма как да дойдат.

Новият премиер, фиксиран със стъклен поглед в някаква неизвестна за нас точка в неясното бъдеще, продължава да настоява, че трябва да му дадем шанс да се докаже и че има желание да изведе страната ни на твърда пътека...

Но - за справяне с битовата престъпност, която се развихри във времето на безвластието и на днешното полувластие, мълчи. За налагане на ред и на законност също вече не споменава. От страна на условното управленско мнозинство чухме само съжаления, че не е бил даден шанс на Делян Пеевски да се докаже като шеф на ДАНС, че трябва да дадем шанс на Волен Сидеров да се докаже като шеф на парламентарната комисия по етика, че трябва да дадем шанс на сума ти спорни заместник-министри и областни управители да се докажат...

Днешното правителство иска доверие на вересия, след като още в първите си дни показа, че няма и една дума, за която да му се повярва. Пък и си мени мнението буквално с движението на слънцето по небето. Но ден след ден затвърждава тезата на оптимиста, че и по-лошо от лошото може да стане. Но няма думи за срам, за покаяние и за оттегляне от мръсната игра. Чуваме само извинения - колкото да се "прекрати седянката".

Поредното тупане на топката и размотаване в очакване енергията на протеста да стихне са цинични.

Но - след като се правят с такава упоритост, вероятно зад тях се крие някаква сделка. И тази сделка трябва да се довърши независимо от цената за хората. Каква е сделката - Орешарски да каже. Защото близо месец след назначаването му правителството не е комплектовано, екипите на министерствата не са комплектовани, държавната администрация е блокирана и нищо не върши. Нищо освен мижави опити да се отговори на исканията "на улицата". А тя иска да се свърши с непрозрачното управление. Иска честност. Иска край на подмолните сделки. Иска това правителство, което очевидно не може да заработи, да си ходи. 

"Емигрирайте вие, за да се върнем ние", гласеше един от лозунгите на сънародниците ни в Торонто. Имаше и още: "Една България по целия свят! Един протест!"; "Заради вас напуснах България"; "Отдалече ви мразя още по-силно".

Винаги съм приемал с уважение засиления интерес на хората, които в момента са в чужбина, към това, което се случва у нас. В една затворена интернет група от бивши съученици от различни випуски има хора по целия свят - Северна и Южна Америка, Южна Африка, имаше по едно време и в Австралия. Тези в Европа даже не ги споменавам. Но днес не мога да им кажа нищо добро или оптимистично. Освен че техни съмишленици тук вече над две седмици са на улицата в знак на протест. В опит да не допуснат непрекъснато да ги бият безнаказано през зъбите. Засега са повече в София. Хората от протеста не искат да им се налага да вдигат плакати "Аз съм българче свободно" от който и да е друг град по света. Те искат своя достоен живот тук и възможно по-скоро. "Правителството е вредно за вас и за хората около вас." Да благодарим на децата си.