Българите с дипломи искат в Германия и на Острова

400 000 българи стягат куфари за чужбина. Това са все хора с дипломи на възраст до 55 години. Стряскащите цифри са от проучване на агенция "Афис", направено по поръчка на Европейския парламент. "Ще изтече качествен материал, който ще работи за други страни", алармира социологът Юрий Асланов. И призна, че за 5 години кандидат-емигрантите са скочили от 20 на 36 на сто. "Виновниците" са безработицата, орязаните доходи и кредитите, с които са затънали доста нашенци. Затова и всеки втори българин е готов да смени родината за заплата от 1470 евро.Раят за гурбетчията днес се казва Германия, където мечтаят да се преселят 43,4%. 

Другият остров на спасението е Великобритания - 34 на сто имат апетити да заминат за там. 

400 000 или 17 на сто от българите на възраст между 15 и 55 г. ще стегнат куфарите за странство през тази и следващите няколко години, показва национално проучване на агенция "Афис". "Тези, които се втвърдяват в намеренията да напуснат, са високообразовани, висококвалифицирани, в активна възраст. Ще изтече качествен материал, който ще увеличава БВП на други страни", обясни вчера пред bTV социологът Юрий Асланов. С колегите му прогнозират, че тези почти половин милион души ще проучват, планират, подготвят и отчасти ще осъществят временна или трайна миграция към страни от ЕС до няколко години. Германия, Великобритания, Испания, Гърция, Италия, САЩ, Белгия, Холандия, Франция, Турция - така изглежда Топ 10 на държавите, към които гледат потенциалните емигранти. Берлин и Лондон са новият рай за българите. 43,4% искат да заминат за Германия, 34% - за Острова. Картинката се е променила за 5 г., обяснява Асланов. През 2008-а Испания е била мечтата на гурбетчията сега е на третото място с едва 17%.
На въпроса: "Къде предпочитате да живеете?", 44% отговарят категорично, че желаят да са, където са в момента, докато 19 на сто посочват друго място в България. Рязко обаче се покачва броят на хората, които гледат с надежда към чужбина - през 2008 г. са били 20 на сто, а сега 36%. Интересното е, че нагласите за преселване на Запад са най-мощни сред столичани, младежи, учащи и безработни. На този фон не е изненада, че повече от 2/3 от запитаните одобряват изцяло или отчасти заминаването на много българи. Негативно отношение към емигрантите проявяват 17 на сто, докато 14% нямат мнение. Мотивите на потенциалните гурбетчии са няколко, като водещият е трудов. Търсене на по-изгодна работа посочват 78% от хората, които сами оценяват, че с голяма вероятност биха мигрирали. Сред тях 54% са готови да се хванат навсякъде, 24% търсят служба според квалификацията си, 13% стягат куфари с образователна цел, 4% искат да пътешестват, 2,2 на сто мислят за брак, а едва 0,5% се надяват на социални помощи в чужбина. Потенциалните емигранти си представят, че ще получат между 10 и 2 пъти повече пари, отколкото у нас. Задълбочаващата се икономическа криза също е ключов фактор в решенията за преселване. 38% съобщават, че член на тяхното семейство е загубил работа, 19 на сто - за намалено работно време, 31% - за намалено заплащане, 32% - за трудно или невъзможно обслужване на кредити. Като цяло само 37% от семействата не са засегнати по нито един от изброените начини, докато 6% са изпитали върху себе си всички изброени несгоди.
При хората, които търсят работа според квалификацията си, плановете за гурбет са по-твърди, отколкото при останалите. Близо 2/3 са убедени, че работата, която могат да си намерят в чужбина, е по-добра от тази, която се предлага у нас. Езиковите умения също имат своето значение при обмислянето на емиграция. Само 37% не знаят европейски езици, 21 на сто ползват два. Най-често ползваният чужд език е английският, 48% го владеят донякъде, а 34 на сто умеят да говорят и да пишат на езика на Шекспир. Значително разпространение имат и немският и френският - по 11 на сто.
Дали човек да замине на Запад или не зависи също от службата, която заема. Едва 25 на сто смятат, че работата им отговаря на придобитото образование, а 17% - че има частично съвпадение. 52% декларират, че трудът им няма никаква връзка с образованието. При хората, постигнали хармония между работа и знания, се наблюдават по-високи с между 100 и 200 лв. доходи. За да емигрират, те
очакват заплата поне 2041 евро месечно
Тези, които имат частично съвпадение между служба и образование, се надяват на 1762 евро заплата, а тези без съответствие - 1470 евро.
България се отличава от много страни с голям дял на лично притежание на обитаваното жилище - 89.8%. Това обяснява сравнително ниската трудова миграция от страната. Хората, които не притежават жилището, което обитават, са значително по-склонни да работят в други страни. Причините са, че те са по-малко обвързани с определено населено място, често живеят заедно с роднини, търпейки дискомфорт. Наличието на деца също ограничава възможностите за преселване.