Борисов се усети, че губи, като стои отстрани, казва Румяна Коларова

. Доцент Коларова, Бойко Борисов направи изненадващо изявление, че ГЕРБ е склонен да се откаже от бойкота на парламента. Нещо повече, че е готов да седне на една маса, за да преговаря с останалите големи партии, за да се постигне съгласие по основните национални приоритети. Как си обяснявате тази промяна в поведението на бившите управляващи?
- За това има поне две причини. Първата е, че управлението на ГЕРБ не само като приоритети, но и като конкретни решения винаги силно се е съобразявало с позицията на европейските партньори на България. За което често е било критикувано от опонентите си. Ръководството на ГЕРБ продължава да следва тази линия, като в случая печели и дивиденти - може да определи позицията на опонентите си като антиевропейска. От друга страна, още от самото си създаване като партия ГЕРБ непрекъснато и активно използват данни от социологическите проучвания и много силно се съобразяват с обществените нагласи и тяхната динамика. За мен това е дори по-валидното обяснение - че ръководството на ГЕРБ е отчело какви са очакванията на хората, защото е безспорно, че твърде незначителен е делът от българите, които оценяват сегашната парламентарна позиция на партията на Борисов като печеливша. Тя може да прави очевидна зависимостта на кабинета "Орешарски" и парламента от "Атака", но съвсем не носи дивиденти на ГЕРБ. Защото на фона на активно протестиращите граждани те са дразнещо пасивни. Твърде вероятно е именно това да е причина за декларираната готовност за промяна в политическата стратегия. Не без значение е и решението на Конституционния съд да откаже да касира изборите. Ако и по второто дело с докладчик Пламен Киров решението на КС е отново същото, ГЕРБ ще трябва отново да преосмислят своята стратегия или поне аргументите, с които я защитават пред симпатизантите си. 

- В същото време протестите срещу кабинета "Орешарски" продължават вече месец. 
Идва ли техният край или напротив?
- Това е най-активният и най качествен протест за изминалите 23 години у нас. Не е най-многобройният, не е и най-радикалният, но се характеризира с мощна мобилизация и ясна цел - искане за оставка на кабинета. С наближаването на летния сезон обаче се поставя въпросът за ресурсите на протеста. Има два важни въпроса - първият е времето. Ако през ваканционния период се запази активно едно ядро от демонстранти, ресурсът на протеста няма да намалее. Защото то ще "поддържа огъня" и твърде вероятно през септември протестите не само да възстановят активността си от миналата неделя, но и да ескалират. И дори да станат още по неудържими.
Вторият въпрос е доколко протестът ще засили натиска си върху правителството. Когато оценяваме как формите на протест могат да ескалират, е много важно да разграничаваме гражданското неподчинение от инциденти на насилие. През последните 23 години насилието винаги е слагало край на протестите в България, и то невинаги в полза на протестиращите. Пожарът в Партийния дом през 1990 г. сложи край на Града на истината, през зимата на 1997 г. демонстрантите край парламента бяха брутално разгонени от полицията. Въпросът е дали правителството и по-специално вътрешният министър ще позволят гражданско неподчинение, без да се стигне до насилие. Искам да подчертая, че ако протестиращите напълно се съобразяват със сценария на полицейската охрана на парламента правителство ще е вечно. Хората може да си протестират, Волен Сидеров да продължава с публичните си изстъпления, а депутатите на БСП и ДПС, използвайки генерирания от Волен скандал като параван, да решават, каквото си искат. Както е видно от четвъртък и петък, хората търсят някакви нови форми на гражданско неподчинение, за да нарушат загражденията на парламента. При това нарастващо напрежение е много важно по какъв сценарий действа полицията.
По повод критичните изявления на министър Цветлин Йовчев към президента Плевнелиев това е вече трети поред МВР шеф, който има претенциите да се изявява не само като говорител на правителството, но и като морален съдник. Спомняме си пламенните речи от парламентарната трибуна на Румен Петков, който клеймеше и разобличаваше Волен Сидеров, няма как да забравим и моралните присъди, които Цветан Цветанов даваше на Сергей Станишев и лидерите на ДПС. Не е естествено в тази роля да влизат министрите на вътрешните работи. 

- Президентът обаче беше критикуван, че твърдо играе срещу правителството, а не търси някакъв компромис като обединител на нацията?
- Поне една държавна институция трябваше да направи балансирана оценка на протестите и точно това направи президентът Плевнелиев. Като политолог напълно съм убедена, че неговата декларация е съобразена максимално с конституционните му правомощия. Напълно естествено е държавният глава да подчертае безизходицата на ситуация, в която партиите са непримиримо противопоставени. Според него в този случай ще загубят всички - и парламентарно представените партии, и бизнесът, и обществото и следователно България като цяло. Президентът просто апелира към здравия разум. И това е най-важното в неговото послание, което оценявам високо.

- Какъв все пак е най-вероятният изход от създалата се ситуация? Докъде е хоризонтът на кабинета "Орешарски"?
- През последните 23 години съдбата на подобни проблемни правителства, които се самооценяват като "прагматични", винаги е зависила от ДПС. Така бе и при кабинета "Беров", и при Симеон Сакскобургготски. Имаме вече декларирана позиция на ДПС, че виждат възможност за предсрочни избори през май 2014 г. Но в рамките на този времеви хоризонт има много въпроси. Първо, дали правителството, което ще си подаде оставка преди тези избори, ще бъде това на Пламен Орешарски или друго, формирано в отговор на протестите? Ако направят опит за втори кабинет в рамките на сегашния парламент, дали това ще бъде отново кабинет на БСП и ДПС или ще се потърси друга конфигурация? Може да се потърси запазване на премиера и радикална промяна на Министерския състав.  Друг отворен въпрос е дали БСП и ДПС ще решат да правят промени в избирателния кодекс и да приемат бюджета в сегашния формат или ще потърсят някаква по-широка основа за съгласие. Защото без съмнение, когато се обсъждат промените в кодекса и бюджета, ГЕРБ няма как да останат извън парламента.

- Коя версия изглежда най-вероятна?
- Всичко зависи от това дали по тези възлови теми ще се възпроизведе сегашното пълно противопоставяне и взаимно отрицание или ДПС ще потърси линии на съгласие. И да не забравяме и ролята на президента, който трябва да назначи служебен кабинет. Ако за ДПС датата на изборите е май 2014, това означава, че управленският хоризонт на сегашния парламент е до февруари 2014 г.

- Ще родят ли протестите нова десница?
- Сегашната криза и протестите нямат причинно следствена връзка със създаването на нова десница, както сме приели да наричаме възстановяването на традиционната десница. Но протестите създават една чудесна политическа възможност за това. Това е като хубавото време за яхтсмена, делтапланериста или парашутиста. За да се създаде нов партиен субект, са нужни политически качества и добра организация. Защото и при най-хубавото време един неопитен капитан или машинен дефект може да потопи кораба. Лошият пилот да може да разбие добър самолет или повреденият самолет да падне. Това, което ще се създаде, трябва не само да отговаря на очакванията на хората, но и да бъде политически ефективно. 
Сегашните протестиращи са като попътен вятър в платната. Но засега ние не сме казали и каква е посоката. А иначе шансът е невероятен. Протестиращите не са хора, които отново ще тръгнат след нов цар или нов пожарникар, защото вече са преживели треската на популизма, те търсят и очакват разумен и почтен политически субект.