Чудя се кога у нас ще има осъден политик или магистрат

У нас е демокрация, и в Америка е демокрация. Във Франция и Англия също е демокрация, при това с доста солиден стаж. В Германия демокрацията се е мешала с национал-социализъм, в Италия също, а в Испания първо идва Франко, а след това демокрацията.

Народите извървяват различен път към строя, за който мечтаят или към който ги насочват водачите им. Например Максим Горки описва във великолепния си разказ "Сърцето на Данко" момък, който извежда своя смачкан народ от мрачната и жестока гора на свободната земя. Нещо като Мойсей, който извел евреите през пустинята. Сигурно много му се е искало на Горки неговият народ да започне нов, смислен и свободен живот, но както знаем Ленин и Сталин се оказаха злокобни имитатори на Данко и сториха нещо съвсем друго: измислиха диктатура на пролетариата. И като всяка диктатура тя завърши лошо.

В положението на Горки се оказахме и ние. Първо след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., а по-късно след преврата от 10 ноември 1989 г. Мечтаехме едно - получихме друго.

След падането на Берлинската стена, както и останалите събратя от соцлагера, поехме по начертания от западното общество път към обществения строй, наречен демокрация. Поехме с радост и надежда, с песни и вълнения, очаквайки новозакупените лъскави коли и дрешките втора употреба да ни направят равноправни на останалия бял свят.

Уви, не стана. Днешните протести учудено и яростно питат: защо?! Къде сбъркахме? Кой ни подведе? Наивни ли бяхме, или наивни и глупави? Други ли ни подведоха, или сами скочихме в дълбокия вир на пазарната икономика, без да умеем да плуваме?

Какво стана, наистина. Къде ни се изплъзна мечтата за нормален и смислен живот като риба в мътен поток?

Новият юлски доклад на Европейската комисия ни критикува за пореден път за нереформираната и неработеща съдебна система и за гъвкавата, постоянно усъвършенстваща се и непобедима корупция – любимото отроче на мафията. Сигурно няма и един изненадан българин от упреците на Брюксел. Тези неща си ги знаем, но продължаваме да говорим за тях под сурдинка, спазвайки лицемерната традиция, да не казваме гласно, че царят е гол. А той не е само гол, ами

срамотиите му се веят пред очите ни

от години, а ние все мрънкаме, че зрението ни е отслабнало. Докладът на ЕК е нещо като разсекретени грами от "Уикилийкс" и случая Едуард Сноудън: всички от години знаят, че посолствата са шпионски центрове, а тайните служби подслушват наред, но се правят на разсеяни. Когато избухне скандал, лицемерната глобална съвест почва да се вайка за морала, който отдавна е изветрял като етер...

Нима не се случи същото и у нас, когато Станишев подтичваше към кабинета на главния прокурор с едно анонимно писмо, в което се описвало кой и как подслушва държавата. Колумбовци... Кюлев, Илия Павлов, ТИМ, Трактора, сикаджии, висаджии, големи и по-малко големи фирми и милионери създадоха през годините частни МВР-та, ГДБОП-и, ДАНС-ове (преди даже ДАНС да я има), чрез които слухтяха в офиси, заведения, кенефите и спалните на свои конкуренти, противници и врагове, а ние чак тази пролет се направихме, че чуваме за това. И кого обслужваме? Себе си, разбира се, защото е по-лесно. Признаем ли, че знаем отдавна, ще трябва да обясним, защо нищо не сме направили. А не сме направили, защото ни е било страх, гледали сме да ни е спокойно, липсвала ни е гражданска съвест и енергия. Не сме се трогвали от това, че съседът ни е жертва, а сме се старали ние да се измъкнем сухи.

Затова и някои политици подскочиха като ужилени след позицията на германския и френския посланик в София. „Ма, как тъй ще ни се месят във вътрешните работи”, писахме ние ултралицемерно. Ами, нали сме едно семейство, драги политкомисари, как няма да се месят. Даже много елегантно го дават. Всъщност какво толкова казаха двамата дипломати, че се засегнахме? Все неща, които знаем от години: олигархични кръгове, мафия, корупция, слаб държавен и обществен отпор.

Ние обаче го играем обидени: били мълчали за ГЕРБ и Борисов, а сега взели, че се възмутили. Не е вярно. И тогава казаха. Колко писания се изписаха в западните медии, „Уикилийкс” също ни информира, посланици правеха разкрития за Борисов и старите му приятели, за него и бившата му приятелка Цветелина Бориславова, за неяснотиите около замогването им. Но тогава управляващите упрекваха опозицията, че подстрекава към подобни изяви чужденците. Сега пък чужденците са виновни, че сме се изложили. Затова Стив Ханке ни каза очевидното, че нямаме добра марка и образ като държава. Прав е, но пропуска народ. От възпитание, не от друго.

За подобни случаи нашенският елит

дето онзи ден събу потурите

си има готови отговори, неща като универсалните сиропи на д-р Тайс. Кажат ли ни нещо нелицеприятно, ние отвръщаме по съветски тройно: „А вие защо биете негрите в Америка?”. Сиреч и при вас има корупция, няма какво да гледате в нашия двор. Че има-има, но има и нещо, което тук е абсолютен дефицит: борбата с нея. В САЩ миналата година за корупция са осъдени 14 съдии. Половината от тях за подкупи. Почти толкова адвокати са сменили домашните си адреси със затворнически, заради ролята им на разкешвачи и връзка с бизнес партньори на своите клиенти.

През 2007 година вътрешният министър на САЩ е даден на съд за ужасно скъпия ремонт на неговия кабинет. Четирима висши военни от Пентагона пък са подведени под отговорност за разхищения на бюджетни средства. На ексгубернатора на щата Илинойс – Род Благоевич през 2010 г. е повдигнато обвинение от 23 точки за корупция. През 2012 г. той вече е в затвора за 14 години. Ден преди да влезе в килията, Благоевич заявява пред повече от 300 журналисти, че се извинява за всички американци и най-вече на жителите на Илинойс за неоправданото доверие.

Миналата година трима висши служители от армията влизат в затвора за корупционна схема с държавни поръчки. Прокуратурата иска 115 години затвор за конгресмена Уилям Джеферсън, защото е взел подкуп. Един от аргументите е, че Джеферсън е заемал високо обществено положение и е трябвало да бъде за пример, а не е.

Джеси Джексън-младши, син на известния правозащитник Джеси Джексън, бе принуден да подаде оставка като член на Конгреса заради съмнения, че е корумпиран.

В Гърция започна мегапроцес срещу бившия военен министър Акис Цохадзопулос за корупция и „пране на пари” при сключване на договори за обществени поръчки. На подсъдимата скамейка са още 18 дуиши от системата на отбраната.

В още по-гнусен скандал бе забъркан бившият президент на Израел – Моше Кацав. Той бе обвинен в изнасилване, сексуален тормоз и заплахи срещу свидетели. Държавното обвинение поиска 16 години затвор.

В Италия след операциите „Чисти ръце” от 1992 г. насам над 1000 висши държавни служители, министри, политици, полицаи и магистрати са осъдени за корупция и връзки с мафията. В затвора влизат пък близо 50 000 мафиоти.

България е островът на честността

Ние всички сме в бяло, това е нашата демократична униформа. У нас няма осъден нито един политик или магистрат. Тук се счита за неморално и дори за престъпление самото съмнение, че президентът например си падал по фусти и посягал на чуждо. На Георги Първанов избиха част от съветниците и близките приятели по най-брутален начин, но той си е все така чист и непорочен – поредната партийна икона.

Ега ти...

Сегашният президент Плевнелиев пък иска хем да е готин с протестиращите, хем да реализира задкулисни схемички с  приятелския си кръг, хем да изгони рибарите от селището им „Ченгене скеле” край Бургас. Врътка се като чекрък усмихнат и приведен, но в същото време си построил къща в уж забранената зона до морето. Подкрепя и амнистията за незаконните строежи на циганските гета и махали в цялата страна, нищо че не са плащали ток и всякакви консумативи от десетилетия. Такъв е аршинът му – двоен. Политическо нахалство се нарича. Както за офшорната сметка, за която обяснява ли обяснява, че „откакто съм политик нямам такива сметки в Кипър”. Вярно е, но питането е за преди да си се нанесъл на „Дондуков” 2, какво се правиш, че не схващаш. Прави се на дръж ми шапката, казва народът за подобно измъкване. Може и да минава на село и в махалата, когато става дума за дребни тарикатщини, но за държавен глава...

В парламента положението не е по-розово. Там има поне две редички, заселени с депутати, кандидати за табло „крадци първенци”. Ще ги познаете по това, че обикновено са шефове на комисии, често вземат думата и са най-гласовити, когато трябва да се хока корупцията и да се отстояват завоеванията на демокрацията.

Летвата на лицемерното поведение обаче непрекъснато се вдига. Ето на, заговори се, че банкерката Цветелина Бориславова и компания щели да правят партия „Република”. Майко мила! Сигурно в програмата на партията ще залегнат точки като борба с корупцията, олигархията и незаконно забогателите милионери и милиардери. А дали ще ни освети по въпроса, как се придобива банка за една нощ, без никой да те пита за произхода на парите и начина, по който са принудени собствениците да я прехвърлят? Гарантирам, че

Хари Худини ще се надигне от гроба

за да види как е станал този ловък фокус...

Още неотшумяла благата вест за патриотичното начинание на г-жа Бориславова и ето ти друга новина – Саша Безуханова учредила ново гражданско движение. И не само го учредила, но и прави огромна саможертва в името на Родината – отказва се от шефския пост на „Публична администрация” в „Хюлет Пакард”, за да развее знамето на промяната като една Райна Княгиня. Един блогър се пошегувал по този повод, че сигурно на двете дами са им омръзнали разходките с яхти, шопингите в Дубай и Милано, отмарянето в лазурните имения и пиенето на „Дом Периньон” и „White Gold Jeroboam” и търсят нови емоции, заради специфичния период на възрастта, в който се намират.

Не бива обаче да пренебрегваме и друг аргумент: надушили са някаква далавера в политическото поприще. Те с обонянието са доста добре. Всичко е възможно, като се има предвид, че зад крехките им рамене наднича не кой друг, а филантропът, милиардер и коцкар Джордж Сорос... Същият, който създаде N-брой организации за интеграция на ромите, от което се обогатиха няколко тариката, а самите цигани си останаха на същия хал, само дето вече на всяко нещо, което не им отърва му викат „дискриминация” и тичат при Хелзинкския комитет.

Няма да се изненадам, ако някоя вечер по новините започнат с репортаж от пловдивската Шекер махала, където одухотворените Бориславова и Безуханова разясняват на циганетата предимствата на технокрацията, демокрацията, еманципацията, диверсификацията и прочие –ята. Новите мисионерки. Ителигентен репортаж ще стане. Може и Софка да викнат за автентичност. Но да оставим дамите да си следват мечтите. Платените.

Работата на обществото е да разпознава истинското от ментето, ако и да е обсипано с камъчета „Сваровски”.

Никакви промени в Конституцията, никакво Велико народно събрание, нито нов Избирателен кодекс няма да ни помогнат да излезем от този ад. Конституционният съдия Румен Ненков призна онзи ден по една телевизия, че правораздаването у нас е бавно и непрозрачно. Призна също, че тълкуването на закона е въпрос на гледна точка и всеки съдия може да се възползва от това, колкото и добър да е даден закон. Каза още: „Хората протестират с основание – създадохме олигархичен капитализъм, който не се различава от комунизма. Тези, които правят икономика,се знаят и връзката им с държавата е огромна. Те се отблагодаряват на политици с финанси.” Не се казва обаче какво правят магистратите през това време. Публика ли са, или им е отредена роля в този спектакъл. Защото хората очакват от тях да са защитници на обществения интерес, колкото и демоде да звучи подобно нещо. За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта, учи ни Адам Смит.

Бориславова и Безуханова ще ни учат

точно на това: кое е несправедливо и кое-не. Това е коронната им дисциплина. Преди това да стане обаче ще трябва да прочетем юлския доклад на ЕК. Не е ли време да проумеем, че тези доклади, както и изразените мнения от някои посланици в София са код, който разшифрован гласи: „Не ни карайте да съжаляваме, че ви приехме в европейското семейство, защото ако ни писне ще направим така – вие да съжалявате.” И ще го направят. което означава изпадане извън цивилизационния борд. И като каза борд, се сещам за валутния такъв. Той наистина ни спаси във финансово отношение. За съжаление обаче Западът не успя да наложи политически и антикорупционен борд у нас. НАТО и ЕС се оказаха безсилни пред отказа ни да се демократизираме. Затова в момента не е възможна операция „Чисти ръце” нито в магистратурата, нито в политическите среди, нито в службите. Следствие, съд и прокуратура уж зависят от Висшия съдебен съвет, но той пък е зависим от политиците. Те от своя страна ползват службите за партийни и лични цели, което прави процесът на прочистване нелеп и абсурден. Затова трябва да се започне с конфискация на имуществото, придобито по незаконен начин. Така ще си спестим дългите и яловите съдебни процеси, които завършват обичайно с хепиенд за обвиняемите и техните адвокати. От което пък обществото се демотивира. Формулата: нямаш документи за богатството си – връщаш всичко, трябва да заработи. Знам, че е трудна работа, защото толкова сме свикнали с корупционния фон, че ако нещо почне да се променя, може и да ни липсва...

Бившият шеф на ФБР Луис Фрий започва всяка лекция, която изнася, с една и съща притча.

Много отдавна един роб, който работел на нивата на своя господар, намерил златен пръстен. Сложил го на пръста си и започнал да се любува. Точно в този момент наблизо минал господарят в своята каляска. Робът погледнал към него и си помислил: „Ех, да имах такава колесница”.

Изведнъж конете спрели и богаташът се приближил. „Толкова години работиш за мен, баща ти и дядо ти също работеха за семейството. Реших, че няма да е лошо да те възнаградя за труда и да ти подаря тази колесница.” Робът седнал на кадифената седалка и изведнъж проумял, че всъщност е намерил вълшебен пръстен. Тогава си помислил защо пък само колесницата да получи, а не много повече. В този момент господарят му казал: „Всъщност ти заслужаваш много повече от колесница, затова реших да ти дам всичко, което имам, а аз ще се преместя в твоята колиба”. Радостният роб обаче вече си мислел за красивата жена на господаря. И веднага чул: „Нека и съпругата ми да остане при теб...”

Който и от нас да намери пръстена, изровен от онзи роб, и той вероятно  ще си помисли същите неща като него,продължава Луис Фрий. Защото корупцията е част от самите нас.

Но нека не обиждам всички...

Вие не сте съгласни? Хайде да говорим за това тогава. Но честно. От този разговор трябва да тръгнем и ние. Но наистина открито.