Новият белгийски крал Филип - не особено приказлив и често скован пред публика - ще може най-сетне да покаже на 53-годишна възраст, че може да е на висотата на ролята си в страна, където монархът вече не е неръждаемата връзка между валонците и стремящите се към по-голяма независимост фламандци, пише БГНЕС.

Филип, който е роден в Брюксел на 15 април 1960 г., е седмият крал на Белгия след обявяване на независимостта през 1830 г. Той е най-големият син на Албер II и кралица Паола.

Като наследник на трона от 20 г. е в сянката на своя баща, станал крал през 1993 г. след неочакваната смърт на по-големия си брат крал Бодуен.

"Филип ти имаш всички качества на сърцето и ума, за да служиш добре на нашата страна. Ти и скъпата ти съпруга Матилда имате пълното ни доверие", му каза неговият баща, преди да подпише акта за абдикация пред властите на страната.

Животът на Филип не е бил винаги вълшебна приказка. През 60-70 г. разбирателството между Албер, тогава престолонаследник, и съпругата му от италиански произход Паола е в най-ниската точка и двойката не отделя достатъчно внимание на възпитанието на трите си деца, често оставяни на грижите на приятелски семейства.

Малкият Филип е плахо дете, нерешително - черта от характера, която е запазил и като зрял мъж. Учи при йезуитите в Брюксел със скромен успех, а след това в моден католически лицей във Фландрия. Преминава военно обучение като получава дипломи за пилот на изтребител, парашутист и командос, след което следва в Оксфорд, Великобритания, и Станфорд, САЩ, но си остава затворен младеж, който не се чувства удобно сред публика.

През 1999 г. на 39 г. се жени за 13 г. по-млада от него чаровна белгийска аристократка - Матилда д`Удекем д`Акоз, която ще придаде очарование на често смятаната за отегчителна белгийска монархия.

Филип и Матилда имат четири деца, от които принцеса Елизабет, родена през 2001 г., която един ден би трябвало да седне на белгийския престол.

Когато през 1993 г. на 62 г. внезапно почита белгийският крал Бодуен и не остави деца, някои мислеха, че 33-годишният Филип, за чието образование той се грижеше, ще го наследи. Но политическата класа сметна, че младият мъж, който тогава бе ерген, не е готов и мястото на Бодуен зае баща му Албер.

Така че от 20 г. принцът се подготвя. Малко по малко той придоби увереност, пусна си брада и оглави редица икономически мисии, обиколили света. Продължава обаче да му липсва естественост и спонтанност и дори дипломатичност.

Най-строги са оценките за него във Фландрия, където силно течение в подкрепа на независимостта оспорва монархията, символ на единството на страната.

Филип ще трябва бързо да се докаже и преди всичко при предстоящите парламентарни избори през 2014 г. Фламандската партия Новофламандски алианс (N-VA) на Барт де Вевер - с най-големи шансове за успех според анкетите - заплашва да блокира сформиране на правителство, ако спечели. Тя се обявява за чисто протоколна роля на монархията без каквото и да било политическо влияние.

Напълно съзнавам отговорностите, които тегнат над мен. Ще се отдам с цялото си сърце, увери Филип в началото на юли. /АФП