Укриваха решението за мен 7 месеца

ЦЯЛОСТНОТО развитие на преписката на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) срещу мен навежда на интересни изводи. Бездействие на комисията в продължение на месеци, след това изведнъж техните светкавични действия и постановяване на решение, което се "скрива" от мен, но пък изненадващо се появява в медиите, след това ново мълчание на комисията над половин година, която не ми дава свое решение - нито на мен, нито на прокуратурата, в разрез със законовите им задължения.

Лично мен това ме кара да направя извод, че съм била обект на умишлено режисирана репресия, на която някои лица от състава на тази институция са били "съвестни" изпълнители.

Като факти мога да спомена няколко неща, изводите от които са лесни.
През февруари 2012 г. мой бивш колега е подал срещу мен сигнал до КПУКИ, които не реагират съобразно задължението си да извършат проверка и да се произнесат с решение в двумесечен срок. Защо - не ми е известно. За сигнала разбрах в началото на септември 2012 г., когато КПУКИ поиска обяснения от мен и ме покани на изслушване, което се проведе на 11 септември. Дадох подробни разяснения по всеки пункт от сигнала и отговорих на поставените ми въпроси. Следващите няколко дни внасях подробни доказателства, част от които въобще не са разгледани и това е видно от постановеното тяхно решение.

Странно защо обаче решението изведнъж се скри от мен, а беше дадено на медиите? Въпросът ми е реторичен. С изненада прочетох статия за мен в един вестник от 22 септември. В нея на първа страница бях наречена "скандален съветник" на президента, който, както пишеше, той щял да номинира за БНБ. Беше изнесена подробна информация за решение на КПУКИ от 20 септември, в което спрямо мен е установен конфликт на интереси.

Този конфликт на интереси се изразяваше в това, че съм използвала служебното си положение, като съм направила търговска реклама, като съм посетила представяне на приватизацията на държавния дял в трите електроразпределителни предприятия през декември 2011 г. в Лондон. Това силно ме учуди, защото бях представила пред комисията информация и доказателства, че това беше представяне на българската икономика, капиталовия пазар и бъдещата борсова приватизация. Събитието беше в изпълнение на решение на Министерския съвет, а делегацията беше водена от заместник-министъра на икономиката и енергетиката. Бях посочила пред КПУКИ, че представянето на бъдещата приватизация на държавните дялове в трите енергоразпределителни дружества може да е само в интерес на българската държава и държавния бюджет. В дългогодишната ми практика на държавен служител и юрист за първи път виждам изпълнение на Министерския съвет да бъде окачествено като частен интерес.

В същия вестник се посочваше и втори "установен" конфликт на интереси - че съм участвала в одобрението на проспекта на облигации на Българската банка за развитие, на която съм била член на борда за няколко месеца преди назначаването ми в Комисията за финансов надзор. Това ме изненада още по-силно, тъй като бях представила пред КПУКИ доказателства, че и на двете заседания на Комисията за финансов надзор, на които са разгледани, обсъдени и одобрени документите на банката, съм била в редовен отпуск и не съм подписала предложенията до заседанията на КФН. Как с отсъствието си от заседание съм повлияла при вземането на колективното решение на КФН, отново не ми е известно.

В следващите няколко месеца изобщо не получих никакво решение на КПУКИ, такова не се появи и на техния сайт независимо от тяхното задължение за това. Затова през февруари и март 2013 г. писмено изисках комисията да ме уведоми за хода на тяхната проверка и констатации спрямо мен и дали имат постановено решение. Последва ново мълчание до април 2013 г., когато г-н Златанов ми изпрати тяхното решение от 20 септември предната година. Т.е. с мои усилия - писма до КПУКИ, да ми дадат резултатите от тяхната проверка спрямо мен, продължила над 1 година, аз получих решение, което най-сетне можех да обжалвам. Това са 7 месеца след постановяването на решението и 14 месеца след началото на проверката.

Вероятно това укриване на решението за 7 месеца е имало за цел да ме лиши от съдебна защита и да ме държи под потенциална заплаха.

Юридическата абсурдност на решението на КПУКИ, откровеното преиначаване на истината в него, неразглеждането на представените доказателства и укриването на решението за толкова дълъг срок (а иначе даване на същото в един вестник) за мен е достатъчна индикация, че вероятно съм била обект на режисирана репресия.
Не мога да не посоча и това, че двама от петимата членове на КПУКИ са гласували "против" това решение и са дали юридически перфектни и честни откъм преценка на фактите особени мнения. Все пак дава надежда това, че не всички са готови да отстъпят от професионализма и съвестта си.

Веднага след като получих решението на КПУКИ, го обжалвах и съдът изцяло го отмени.

ДИМАНА РАНКОВА

Авторът е съветник по финансовите въпроси на президента Росен Плевнелиев