Депутатите доказаха, че не искат промени в изборните правила и нямат намерение да се разделят със субсидията си. Интересуват се само от лобистки промени и скандални назначения

Има поне сто начина да оправдаеш бездействието си. Още толкова причини могат да се измислят, за да покажеш, че все някой ти пречи за осъществяването на благородните начинания. Парламентът не иска да се съобрази с исканията на протестиращите за промяна на политическия модел. Нещо повече - той не ще да скъса с нито едно "завоевание" на парламентарната демокрация. Нито с партийната субсидия, нито има намерение сериозно да ремонтира изборните правила. Обикновено затова и правилата се променят в последния момент, та да няма време да се доизкусуряват. Поради случващото се по улиците на София вече месец и половина Народното събрание бе принудено да обърне пирамидата. Не с идеята да се съобрази с исканията на гражданите, на които им писна от досегашния олигархически модел, а за да ги укроти. И започна трескаво да се прави, че работи, а всъщност пусна фабриката за безумни идеи, за да оправдае съществуването си. Ако се съди по революционната обстановка около сградата на НС,не ще да е толкова успешно това начинание

Намерението на сегашните управляващи от БСП да се допитат до народа по въпроса как да се измени Изборният кодекс - гордостта на предшествениците им от ГЕРБ, се изроди в говорилня. Тежко и горко на граждански организации, чийто говорител е Йоло Денев. Този човек сигурно има директна връзка с Тангра, но едва ли разбира какво му нашепва в ухото богът. Важното е, че участва на олимпийския принцип. Мнозина са като него в пленарната зала на вторнишките народни сбирки. Свежите им предложения се леят като златен законодателен дъжд - тук всеки е свободен да изкаже мнението си, а Мая Манолова ще ги събере и обобщи и ще ги внесе за обсъждане. Само че този поток на съзнанието едва ли подлежи на някакво обобщаване. Ето някои от предложенията - всяка партийна програма да минава през ЦИК, депутатите да носят отличителни знаци, за да се разпознават отдалеч, всеки гражданин, заявил и участвал във вота за Народно събрание (Европарламент), да получава 10 лв. компенсация за изпълнение на поетите от него и заявени изборни ангажименти... Екзотика за всеки вторник. Оставяме настрана, че участниците в т.нар. дискусия явно нямат никаква представа кое къде в законодателството е записано. Но ако се следват предложенията им, българското законодателство барабар с конституцията ще трябва да се преобърнат с хастара.

Мая Манолова обаче не е обезкуражена. Тя стриктно си записва, после докладва на друга комисия какво се е случило във вторник. Но това не е всичко. Изненадата предстои - подир народното обсъждане в парламента ще се търси и мнението на Венецианската комисия. Гарантирано - ще й писне да се произнася по един и същи въпрос, който й се поставя през година-две. На няколко пъти Европейската комисия за демокрация чрез право, добила известност като Венецианската комисия, изказва съображенията по предишния Изборен кодекс, връща го за преработка, обясни кои точно текстове трябва да се пренапишат. Разгеле, накрая се сдобихме със закон. Но констатациите на европейците бяха прочетени от управляващи и опозиция както дяволът Евангелието - едните го приеха като голямо постижение на монтанската юридическа мисъл, другите - като пълен провал.

Сега нещата ще се повторят. А зад всичко това прозира не добре прикрито желание да се протака - да се протака, докато протестите стихнат, властта се окопити, а изборите се отдалечат в необозримото бъдеще. БСП явно страда от липса на въображение. Или пък си е направила сметката, че така никой не може да я упрекне в нежелание да се съобрази с щенията на масите.

Подобно е и положението с парите на партиите. Преди дни НС гледа промените в Закона за политическите партии, които преди това се влачиха в правната комисия. Вкарваха се предложения, обсъдени преди това в ПГ, разискваха се, обобщаваха се и накрая депутатите си оставиха предишните разпоредби. Смениха само едно - парите да не следват депутата. Т.е. ако някой реши да се отцепи, да не разчита на държавната субсидия. Така гарантираха собственото си удобство, като преди това благородно отмениха предишните разпоредби да не се правят нови парламентарни групи. Но ако няма пари, изчезва и желанието да участваш в чужд сценарий, нали. Сумите, които държавният бюджет плаща за преживяването на партиите, никак не са скромни, особено по време на криза. Самите политически сили си признаха, че явно трябва леко да се резнат, не много, защото как да съществуват иначе. Как се прави благотворителност без пари? Как се плаща на депутати, които партията е извадила от парламента? Парите са свобода, другото е зависимост от тъмната страна на обществото. Йезуитско оправдание за изливането на нашите пари в джобовете на хора, чиято единствена работа е да гарантират собственото си добруване.

Това засега са най-сериозните законодателни промени, рекламирани от 42-рия парламент. Другото е да гласува скандални назначения от сорта на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Въпреки безобразното съглашателство на политическите сили и гнева на хората по улиците, те не спряха. Вярвайте ми, ще продължат и занапред. И всякакви шменти-капели с "бурна" законодателна дейност няма да изтрият впечатлението за безсмислието на това Народно събрание. При тази "активност" дали ни е нужен такъв парламент? Въпрос на време е на кого първи нервите няма да издържат - на депутатите или на масите. Властта е доказала, че има стоманени нерви. Тогава?