11-годишен гайдар свири тежки родопски песни и разплаква българи

Той е само на 11 години, а може да вдигне на крака хиляди българи. С гайда в ръка. Петър Бодуров не се гражданее. Казва гордо, че е от село Михалково. Че е истински родопчанин.

За 4 години научил на гайдата толкова, колкото големи музиканти за цял живот. "Обича тежките песни", разказва майка му Елена. "Изтръпваш като засвири "Руфинка болна легнала" и "Бела съм, бела юначе".

Прадядото на Петър за първи път му показал гайдуница /най-важната част от гайдата, която издава звука/, когато малкият бил само на 5 години. Бъдещият гайдар бил силно впечатлен. Семейството му приело увлечението за моментно. "Помислихме, че интересът като при повечето деца ще е за кратко", спомня си Елена. Но когато в първи клас го попитали с какво иска да се занимава извън уроците отсякъл: "Ще свиря на гайда". Започнал с гайдуница на 100 години от времето на прадедите му, също музиканти.

Педадогът в Девин Емо Чолаков първо не вярвал, че Петър ще има сили да надуе инструмента. Малкият обаче се справил. След това научил трудна песен, която помага раздвижването на пръстите. На другата седмица на изслушването преподавателят останал изумен и казал: "От него ще стане истински гайдар". За 4 години момчето постигнало толкова, колкото могат големи музиканти от училището в Широка лъка. "Вкъщи свири, взема гайдата и когато е тъжен, и когато е весел. Учи нови песни по слух", споделя майката на Петър.

Признанието към момчето не закъснява. Спечелил Златна лира на фестивала "Орфеево изворче" в Стара Загора, има награди от участия в Калофер, покана за запис в БНР. Свирил е заедно с диригента Максим Ешкенази, който кани по участия големия малък Петър.

"Толкова сме горди с него...", признава Елена. "Радваме се, че обича фолклора. Това никога няма да го научи на нещо лошо". Близките на Петър искат той да стане добър човек, да бъде истински българин и вярват, че от фолклор може да се живее добре и у нас.