Властта търсеше провокация, защото само така можеше да компрометира протеста и да се изкара жертва на агресия

Единственият чист изход от създалата се криза е политически консенсус по датата на предсрочните парламентарни избори, която да бъде обявена възможно най-скоро. 

Не е толкова важно кога ще бъдат те. Ако на БСП и ДПС са необходими няколко месеца да осмислят отказа от власт - нека вотът да бъде слят с европейския догодина. Така кабинетът ще има достатъчно време да реализира онзи нахвърлян текст, който нарича програма, а поддържащите го партии ще влязат в кампания на собствен ход. Ако изборите са догодина, БСП може дори да си самовнуши, че е запазила някаква чест, че не всичко е загубено.

Ако има дата, хората ще се приберат, Народното събрание ще заработи криво-ляво, а телевизиите няма да показват окървавени софиянци. 

Проблемът, както знаем, обаче е в това, че политически разум по тези ширини скоро не се е появявал. 
Само като се сетя колко арогантна самоувереност бе демонстрирана през последните два месеца, и всякакви "чисти изходи" ми се омъгляват. Убеден съм например, че целият задълбочен анализ на ситуацията, който е текъл на "Вито Позитано" 20 през последните седмици, се ограничава с: "Да удържим фронта до август, когато тия красиви умници отидат на море." Във вторник вечерта в ход беше и друг, не по-малко безумен червен план. Тогава някой свика три парламентарни комисии в час, в който площадите се пълнят с хора. Поради каква причина бе взето решение 109 души да бъдат държани в парламента, а да не бъдат изкарани преди новините в 20 ч., когато протестиращите все още бяха малко и изразходваха сили най-вече в дислокация по изходите на Народното събрание? По тъмно пък бе направен необясним опит да се мине с автобус през най-гъстото множество. (Тази "ювелирна" операция наистина ще остане в историята.) Още по-странно бе връщането на автобуса обратно на входа на парламента, след като почти се беше измъкнал до ул. "Раковски". Накрая се появиха и провокатори, които никой не може да ме убеди, че действат безплатно заради адреналина. Като ония 200, дето викат "Бойко, оставка" (!?!) всяка вечер под прозорците на ГЕРБ. И тежковъоръжената полиция, която предишните дни бързичко неутрализираше всеки опит за вандализъм, този път остави яките момчета да се смесят с младежите, майките и децата. Накратко - убеден съм, че властта търсеше провокация. Защото само провокацията би развързала ръцете за използването на "адекватни мерки", "защита на парламента", "опазване живота и здравето" и т.н... Кой е против това? Аз не съм, разбира се. Който иска кръв, не е за този мирен протест. Та да повторя - само провокация би осмислила безсмисленото твърдение на вътрешния министър Цветлин Йовчев, че "властта е жертва на агресия". 

Как може властта да е жертва?
Затъналото в собствената си несъстоятелност управление смени тактиката, провокира и протестиращите се хванаха. Това се очакваше. В последните дни се случиха странни неща, които трудно могат да се впишат в духа на протеста. Бяха псувани журналистки. Младежи с качулки налитаха на бой срещу всеки с камера. Футболни агитки се появиха около "Св. Ал. Невски" и все по-отчетливо се чуваха призиви за саморазправа с депутатите. Появиха се и дървени философи, които твърдяха, че тече революция, че това е класова борба, която неминуемо ще вземе жертви. Дълго време имунната система на протеста сработваше и изхвърляше подобни екземпляри. Но накрая поддаде. На всичкото отгоре в протестите се интегрираха всякакви самозвани общественици, "смели" журналисти и най-вече - декласирани политици, които имат повече приятели във "Фейсбук", отколкото гласоподаватели пред урните. Бойко Борисов сгреши, като разреши на своите да яхнат вълната - и така генерални директори на държавни предприятия от негово време се озоваха на барикадите. Орешарски говореше, че знае кои са протестиращите, а МВР само пускаше съобщения, че очаква провокации.

Накрая се стигна до фаталното безумие - да се атакува автобус, в който не се знае кой пътува. Тази сценка ужасно напомняше думите на онзи папски легат: 

"Избийте ги всички. Господ ще разпознае своите." 

Съжалявам, няма как да си демократ и да се радваш, че камъни летят към някакви треперещи на пода хора. Това е ужасно. Разделителната линия не минава оттук - дали красивите и умните са мирни, а лошите провокатори хвърлят камъни. Въпросът е дали ти одобряваш агресията. Независимо кой я проявява - полицията или гражданите.

Протестът, който започна на 14 юни, няма нищо общо с това. Дни наред пред МС се събират не само революционери с разширени зеници. Събират се предимно хора, които разпознаха наглостта и осъдиха политическото задкулисие. Плиткоумният ход с Делян Пеевски - арогантното сливане на финансова, медийна, политически и силова власт, бе абсолютно достатъчен да изкара всеки трезвомислещ на улицата. Наглото обяснение на този факт - всичката онази буйна словесна плява за големия професионализъм, високата решителност и катарзиса - бе достатъчно да задържи нормалните хора на улицата. Не, не беше само това - имаше идеи да падне плоският данък, безумни призиви за "повече държава", нагъл клиентелистки опит за либерализиране на режима за пушене, за реабилитиране на посланиците от ДС, натиск за мораториум на премахването на незаконни строежи, глупави назначения на зам.-министри, последвани от още по-глупави уволнения, бомбастики за пенсия от 1500 лв. и не на последно място - твърдения, че ако го няма точно това правителство, първолаците, пенсионерите и инвалидите ще го закъсат съвсем, а цената на тока няма да падне с цеееели 5%. 

И разбира се, няма как - най-голямото безумство на това управление е общата подкрепа от "Атака" и ДПС. Това вече бе обществен грях с трайни последици. Това е агресия към нормалността. 

Да галиш Волен Сидеров и да играеш с ДПС е някакво уникално изнагляване, което няма как да бъде простено. Не от народа, разбира се, а от собствените ти другари! Всичко това доведе до уникалната загуба на БСП във Варна и ако безпътицата на тези хора продължи, ще завлекат цялата партия. Ще я завлекат там, където сега е о бозе почившата десницата.

Заради тази наглост, която никой не проумява, трябва да има предсрочни избори. Не заради словоблудство на тема "окървавената революция" и "откраднатите милиони". Станишев и Местан получиха властта след избори. Имаше кампания, която те спечелиха - как, това е отделна тема. Загубиха изборите, но спечелиха мача за властта. И когато трябваше да консумират този шанс, те просто прекалиха. 

Още по-странна ми е позицията на Пламен Орешарски. 

Съдбата на тази власт зависи само и единствено от него 

- може да наложи каквото иска решение на управляващата коалиция. Без него тази власт ще си тръгне по-бързо, отколкото под натиска на улицата. Вместо да се възползва от тази сила, той предпочете да остане в симфоничния хор на задкулисието. 

Затова решението е - избори, които да спрат агонията! Няма такова нещо като "скъпи избори" и "избори, които ще повторят ситуацията"! Само избори могат да докажат несъстоятелността на тезата на Михаил Миков, че "демократичен изход от днешната криза е невъзможен". Разбира се, че е възможен. Той бе възможен дори през 1997-а, когато положението бе много, много по-трагично. Тогава хората протестираха за хляб, а днес предимно за принципи. Но пак БСП управляваше, разбира се.