Учените успяха да създадат фалшивите спомени в мозъците на генно модифицирани мишки, манипулирайки мозъчни клетки

Ново откритие разтърси научната общност. Изследователи успяха за пръв път да създадат фалшиви спомени в мозъците на мишки. Този успех хвърля светлина върху неврологичния механизъм на този мистериозен феномен у хората.

Учените вече са се сблъсквали с деформирана памет за минали събития или за нещо, което никога не се е случвало. В редица съдебни процеси обвиняемите, които впоследствие са оневинени на базата на ДНК тестове, са били признати за виновни въз основа на показанията на свидетели, които уверили, че видели всичко. По-късно обаче се оказало, че това не отговаря на истината. Три четвърти от първите 250 обвиняеми в САЩ, които са оневинени въз основа на ДНК тестове, са станали "жертви" на свидетели, чиито спомени за събитията са били фалшиви.

Учените успяха да създадат фалшивите спомени в мозъците на генно модифицирани мишки, манипулирайки мозъчни клетки с гравирани в тях енграми в хипокампуса, който играе основна роля за запаметяването. Те програмирали клетките така, че да реагират на светлинни пулсации и да е възможно да се манипулират. Експериментите допринесоха за създаване на първия животински модел, при който фалшиви и истински спомени могат да се изследват на базата на енграми - следи, които минали събития са оставили в мозъка.

Мишките първо били поставени в кутия А, която за тях била безопасно място. След това били преместени в съвсем различна среда - кутия Б, в която учените реактивирали спомените им за кутия А чрез светлинни пулсации върху клетките от хипокампуса в мозъците им. Същевременно предизвикали лек електрически шок в стъпалата на крачетата им, създавайки връзка между това неприятно събитие и реактивирания спомен за кутия А. Когато гризачите били върнати в кутия А, където нищо лошо не им се бе случило, се оказало, че са стресирани. След като мишките били поставени в напълно нова среда, учените успели да реактивират клетките в хипокампуса, свързани с неприятния фалшив спомен за кутия А.

Човекът има богато въображение - неприятно за него събитие може да бъде свързано с предишно, за което си мисли в момента, създавайки фалшив спомен, както това се случи при тези мишки. Припомнянето на фалшивия спомен активира същите центрове на страха в мозъка. Така фалшивият спомен не може да бъде различен от онзи, който е свързан с реален страх, смятат изследователите. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".