Истинската война със системата предстои, смята Тодор Михайлов

Теодор Михайлов е редактор, копирайтър, сценарист, шеф на сайт за електронна търговия и фейсбук звезда, освен това съпруг и баща на две деца. В последния месец и нещо по съвместителство играе ролите на лекар, мафиот, офицер, Ахмед Доган и лумпен. С три думи - гневен млад човек. С мегафон.

Познаваме го като част от групата, която организира пърформансите по време на протеста - "готини млади хора, които сме се запознали в нета и ни обединяват общите възгледи за живота, чувството за хумор и изявената индивидуалност на всеки един от нас". Теодор обаче казва, че вече започва да му писва от карнавала. Защото управляващите наистина смятат, че всичко това е карнавал, а то не е. Дразни се от преекспонирането на тезата за “младите и красивите” и си дава сметка, че представени по този начин от медиите, нещата олекват. И горещо се надява, че той и хората около него няма да бъдат превърнати в нещо като нови Биг брадър звезди. "Медиите се опитват, но няма да им се получи. Силата ни е словото и интелектът, а не показността и празнодумието. И различността - това, че има всякакви хора като убеждения."
Теодор Михайлов

тръгва от Бургас

и морето и неговите трудови хора. Детството му минава в Детската драматична студия на Димитър Еленов към театър “Адриана Будевска”. Късат го на приемния изпит във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) “Кръстьо Сарафов”, така че продължава да развива артистичния си талант в казармата. Мести се в София, където започва творческата си кариера в “Ку-ку”, минава през “Каналето” и “Хъшове”. След това се отдава на рекламата. Любен Дилов открива сатиричния му талант в притурката на в. “Новинар” - “Зловинар”. Бил е зам. главен редактор на мъжко списание. Понастоящем се занимава с интернет търговия и писане на свободна практика.

Кои са останалите? Самуил, който прави сайта “Не!Новините” и учи журналистика в СУ. Антигона, бургазлийка с гръцка жилка и леви убеждения. Мина, преводач от арабски. Владислав с остър и ироничен език. Младен, секссимволът на групата. Общото между всички тези хора е, че

не желаят да се афишират

и да стават публично известни, те са на площада, за да отстояват убежденията си. И да се забавляват, разбира се.

Тази форма на протест тръгва абсолютно спонтанно - от скеча с масата и Волен Сидеров. После ден след ден драматургията се задълбочава. “Посланието е ясно - подигравка с управляващите, които ни се подиграват от самото начало. Връщаме им го мирно и с ирония. Защото те са смешни, нелепи и безсмислени.” Теодор казва още, че “Таксим” ги е вдъхновил и че без него вероятно протестът нямаше да бъде в тази форма. Повечето от тях са били и на февруарските протести, но “за първи път ни обединява нещо различно от сметка за ток, цвят на отбор или лифт до морето. И това е прекрасно.” Това е техният начин да го правят - мирно и с усмивка. Но доколкото желанието за ненасилие е въпрос и на интелигентност, то гневът и “писна ни”, които стоят зад всичко това, са си съвсем истински.

Какво искат да кажат и нужно ли е да има мегафон, за да бъдат чути? “Искаме оставка и избори, кое точно не чуват и кое точно не е ясно в тези две неща - казва Теодор. - Дата за избори и дотогава да направят промяна в изборния закон. 23 г. кредит на доверие свършиха. Защото това правителство опира един 23-годишен пешкир.

Или уцелва джакпота, все едно как го казваме. Едни и същи хора са се окопали и ни набиват едно и също: Нека сме ние, че ще дойдат едни много лоши". Това е, ако си говорим сериозно. Иначе мегафонът може да бъде погледнат и по друг начин, с обичайната ирония.

Що се отнася до сблъсъците от вторник, те са логичното развитие на нещата. Месец и половина се нагнетява напрежение и у двете страни, което няма как просто да затихне или да остане на това ниво. “Ние се познаваме вече с полицаите - казва Теодор - те не искат да ни бият. Затова е още по-нелепо. Онази вечер имаше провокатори, знаем ги кои са и предупредихме полицаите. Те казаха - наблюдаваме ги. Просто някой измисли малоумния план да се мине по най-натоварения и дълъг маршрут, от изхода с най-много хора и да продължи към другия пак с много хора, при положение че ги бях предупредил лично, че има провокатори. Сякаш целяха именно това -

да покажат, че не сме мирни

Прекалено много навързани случайности има. Защото камъка го хвърля един, но палките ги ядат всички”.

Така или иначе, напрежението и гневът ескалират. Когато, метафорично казано, 40 дни звъниш на 112 и никой не вдига, това можеше да се очаква. И докато политиците се занимават с броене на протестиращите, а не ги чуват, нещата ще стават по-зле.
Какъв изход от ситуацията виждат Теодор и хората около него? “Това правителство трябва да си замине веднага, доверието към него е изчерпано, никой не вярва, дори самото то, че ще изкара мандата си, а това е опасно. Просто те ще се окопаят и ще се държат неадекватно до последния си ден, който колкото по-бързо настъпи, толкова по-добре за всички. Ние нямаме бъдеще с тези хора.”

Теодор казва още, че той и приятелите му от протеста не се страхуват кой ще дойде на власт, защото не е това въпросът, не и за тях. Проблемът не е в абревиатурите на партиите, а в политиките. Ситуацията е нестандартна, но ако искаме да излезем от нея невредими като общество, имаме само един изход - избори. Дори да се повтори историята от Варна, когато мнозинството граждани си останаха по домовете, а ГЕРБ отново подеби, пак ще е по-добре, отколкото да се повтори

погромът от 97-ма
 
“Събудихме се и никога вече няма да е същото. Шамарът е силен и звучен, а след шамара обикновено следва шут”.

Кой ще дойде след това? Този, който ще решава проблемите на хората, а няма да обслужва корпоративни интереси. Обществото ще реши кой да е той. Не имената са важни в случая.

Две кила с батерии на рамо и викай колкото си щеш

“Тъпото на това да си с мегафон на протест: тежи. Батериите само са почти 2 кила. След час държане и викане, когато някой ти го измъкне за малко, посягаш да си вземеш вода, но ръката ти остава във форма V, та от съжаление някой ти налива в устата и пак ти го шибват в ръката, щото така или иначе за друго не ставаш. Почти всеки се чувства длъжен

да ти каже какво да викаш

Като се почне от Жан, мине се през Батков, та до “Шуми Марица”. А като им кажеш: “Изокай го ти”, отговарят: “Е, не, ти си свикнал.” Е, да, аз вкъщи по цял ден тренирам с него, пеейки детски песни на децата и давам команди на жена ми, разбира се. На всеки 20 метра някой ти го иска “за малко”. И като му поискаш 3 лева на послание, започва да те гледа като Волен Сидеров репортер на СКАТ. Никой не плати, де, големи скръндзи на тоя протест. Хем им плащат.

Хубавото на това да си с мегафон на протест: можеш да викаш абсолютно всичко, което си искаш, в рамките на живота на алкалните батерии. Ако видиш камера на Нова тв - искаш Никол на Орлов мост. Ако видиш камера на Би Ти Ви - искаш да върнат кеча. Мине ли познат наоколо, можеш да го подиграваш както си искаш, щото силите са неравни, нали? Абе, изобщо, има чуваемост, не е като да няма. Можеш да отбиваш вдясно заблудили се коли, като им крещиш: “Отбий вдясно! Отбий вдясно!” Работи 100%, всички отбиват и се оглеждат за

патрулката която ги е страхувала

Аре, утре ви чакам на мегданя в 18,30 ч, за да ви страхувам пак с мегафоня.”
Дали се опасява, че някой ще се опита да “яхне” протеста? Разбира се. “Всички искат да го яхнат. Но това е протест на хората, които искат да са свободни и мнението им да се чува, без значение за кого ще гласуват. Свободата няма модератор. Прекалено различни хора участват в този протест, няма как някой да ги “яхне” всичките. Това му е хубавото.”

Системата иска деца от себе си

“Тази система иска се възпроизведе. Тази система играе по правила, създадени от самата нея. Тази система иска да решава проблемите, създадени от самата нея. Тази система иска да има деца от самата себе си. Тази система ни караше да скачаме 90-та, кара ни да скачаме и 2013-та, подготвя ни и скачане през 2036-та. Тази система при проблем активизира зловеща медийна и финансова машина, за да създаде впечатлението, че не съществува. Тази система се готви да ни излъже, че за месец скачане и крякане можем да я бутнем и ще имитира нокаут и покаяние. Тази система ще се изправи и ще ни го набие в гръб, докато ние се радваме. Тази система после пак ще ни гледа нагло и ще казва: “Е, нали това искахте, дадохме ви го!” Тази система иска всичко да приключи в един рунд, за месец. Истината е, че тази система трябва да разбере, че това е загрявка и че мачът още не е почнал. И че връщане назад няма. И че истинската война с нея предстои.”