През вековете броят на наследниците на британската корона е 313

Тъмно, знойно, задушно помещение, в камината бумти силно напален огън, през прозорците не прониква и сноп светлина. Свещи са запалени, за да не e пълен мрак в голямата зала. Жегата е почти непоносима, защото външната температура е около 30 градуса. Помещението е пълно с полумъртви от скука и жега натруфени жени, заобиколени от разкош – дебели и плътни килими по стените, великолепни картини с изящни сцени (никакви батални моменти!), масите са отрупани със сладкиши. На величествено легло с тежки балдахинени драперии в средата на стаята за поредна седмица лежи изтощена от... постоянното лежане една английска кралица. Тя е бременна и ще роди скоро, но докато това се случи няма право да напуска задушния си луксозен затвор, нито да вижда слънчева светлина. Всички грижи за бременните в наши дни, които включват излизане навън, ежедневно проветряване, ядене на плодове и зеленчуци, разнообразие и щастие са били забранени най-вече на английската кралица. И така – векове наред.
В този затвор, в който всеки нормален човек би полудял,
кралицата прекарвала безкрайни шест седмици.
Заобиколена от придворните си дами тя можела да се наслаждава на преразказани клюки и интриги от двора, да й четат Библията и да се моли за успешно раждане. Понякога с часове просто гледала в една точка и чакала времето да мине. През това време кралят се веселял, ходел на лов и се утешавал с поредната нова любовница (или няколко любовници).
Всяка английска селянка се е радвала на стократно по-голям човешки комфорт когато ражда, защото никой не я е подлагал на подобно кралско мъчение, дори защото не е имала стая, която да бъде запушена отвсякъде по кралски начин. Затова децата на простолюдието, когато не възниквали усложнения, още от раждането си били по-здрави, по-издръжливи и по-приспособими от кое да е благородническо отроче.
В английската история династията на Тюдорите обаче е претърпяла най-много драматични бременности, загуби на деца и несбъднати раждания. Преди на престола да се възкачат Тюдорите, държавата се управлява от Йорк. Съпругата на крал Едуард ІV, Елизабет Удвил Йорк
ражда без никакви проблеми 11 деца,
9 от които от втория си съпруг – краля и все при тези деспотични правила. Амбициозната баба на Хенри VІІІ Маргарет Бюфорд обаче прави необходимото в края на войната на Плантагенетите нейният син Хенри VІІ да се качи на престола, а момчетата на предишния Едуард са извадени от играта.
Хенри VІІ е същият, който побеждава Ричард ІІІ и в трагедията на Шекспир изгубилият изрича думите: „Разменям кралство за кон”. Но това е друга история.
Хенри VІІІ от своя страна, получил престола след неочакваната смърт на по-големия му брат Артур, се жени шест пъти, но не оставя крал зад себе си – единственият му син Едуард VІ, дете на съпруга номер 4, умира още в детска възраст.
Първото оживяло дете на Хенри VІІІ е Мери. Тя е негова дъщеря от първата му съпруга, испанката Катерина Арагонска, овдовялата съпруга на брат му. Но бебето е всъщност пето по ред. Първородната дъщеря на краля от 1510 година е мъртвородена. Година по-късно се ражда син Хенри, който живее 52 дни. След две години се ражда още един Хенри, който преживява едва няколко часа. На идната година отново се появява мъртвородена дъщеря. И пак след година на света идва и остава Мери. Кралят приема оживяването на тази дъщеря за предателство, защото е убеден в правото си да отгледа син, който да наследи трона. Катерина не успява да зачене отново.
В онези векове единственият начин да бъде констатирана бременността на кралицата били нейните показания за това, че цикълът й е спрял и чувства неразположение. Нито един лекар не е можел да докосне свещеното й тяло. Някои от кралиците, усетили, че нещо тревожно се се случва с плода в тялото им са викали народен лекар, което носело смъртна угроза и за него, и за тях самите, защото някой нарушавал божествената й неприкосновеност.
Подобна серия от загуба на деца в наше време би пратило кралицата за остатъка от живота й като пациент на психоаналитик, когото да позлати за съветите му как да се пребори с преживения кошмар. Вместо утеха, гневният, своенравен, самовлюбен и Хенри сменя Катерина с изкусителната Ана Болейн. Нейната сестра Мери е първа по ред любовница на Хенри и безпроблемно му ражда две деца – момченце и момиченце, които величеството не признава. Цели шест години чака Ана, за да стане официална съпруга на краля. Заради нея той отхвърля католицизма, обръща гръб на папата и Рим и се самопровъзгласява за глава на англиканската църква. Така забърква религиозно-историческо-политическа каша за всички идни поколения, та до днес.
Хенри е твърдо убеден, че Ана ще му даде син. И тя вярва в това. Направи ли го, става несменяема кралица. За беда – ражда се Елизабет І. След това следват два спонтанни аборта, като злите езици твърдят, че вторият е резултат от кръвосмешение с брата на Ана, защото съществото, което извадила акушерката не било човек, а някакъв странен урод. Това било достатъчно доказателство за Хенри, че не й е чиста работата на кралицата, още повече, че край него настъпвала нова, млада, свежа плът от неначенати изкусителни красавици. И така майката на втората законна кралска дъщеря се оказва на дръвника.
Почти веднага Хенри VІІІ се жени за Джейн Сиймор – дъщеря на един от мощните приближени до величеството родове. Именно тя ражда Едуард VІ. Самата Джейн умира около два месеца по-късно от усложнения.
Хенри е бил наясно колко болнав е синът му. Затова сключва сделка за брак с германската принцеса Ана от Клев. Тя обаче се оказва толкова дебела и грозна, че той се развежда с нея без увъртания, нарича я своя сестра и я праща в изгнание, но все пак в отоплен замък (за разлика от Катерина Аргонска, която умира в самота, бедност и студ). Кралят вече е залюбил 16-годишната първа братовчедка на Ана Болейн – Катерина Хауърд. Тя не успява да забременее от вече доста изтощения крал, но за сметка на това той я обезглавява поради изневяра. Малко след това Хенри се жени за Катерина Пар, която поради непоправената мъжка немощ на краля също не смогва да зачене. И тъкмо да падне и нейната глава, Хенри умира.
На престола сяда Мери. Тя се връща от изгнание, изпълнена с амбиция да възстанови католицизма и не е съгласна да обезглави полусестра си Елизабет І. Жени се за испански принц с 11 години по-млад от нея и въпреки напредналата си възраст от 38 години безкрайно щастлива обявява, че ще става майка. Коремът й нараства, тя усеща как бебето шава, дворът е щастлив. Когато идва времето тя да ражда, я заточават в тъмната, гореща стая, заобиколена от шепнещи и благосклонни придворни дами. Три месеца по-късно обаче бебе все още няма, а коремът на кралицата бавно започва да спада. Т.нар.
фалшива бременност е явление,
описано още от Хипократ и според специалистите се среща при една жена от 22 хиляди.
Какъв карък трябва да е била Мери, та година по-късно същият цирк да се повтори, като тогава чакането на тъмно и топло трае четири месеца. Цяла Англия се заливала от смях. Мери не ражда наследник на трона, но е убедена, че не е достатъчно праведна католичка, поради което е наказана с бездетие. И това убеждение, тази може би наследена от баща й лудост, я превръща в най-кървавия британски владетел, подложила на унищожение хиляди свои сънародници. Всъщност, чрез писъците на хилядите жертви, Мери заглушавала собствената си болка.
Независимо от правото на първородната жена да бъде кралица, независимо, че английската, а по-късно и британска история е доказала, че жените могат да са великолепни, разумни, прозорливи, смели и обичани монарси, остава възторгът с който се посреща новината за първороден син на монархията.
В това отношение и принц Чарлз, и синът му Уилям се представиха на висотата на историята.
Ана I губи 17 наследника
Ана I (1665 –1714) е първата кралица, която застава начело на Великобритания през 1707 година. Нейната съдба е особено трагична, защото като жена начело на държавата и като кралица е била с посвещението да остави наследник. Тя ражда 17 пъти, но нито едно дете не оцелява. 11 са мъртвородени, 5 не надживяват 2 годинки, едно умира на 11. Тя умира с убеждението, че е провалена като кралица, която не е подсигурила кралството.
Матилда е първата жена на престола
Матилда е първата жена на престола, нарекла себе си императрица. Тя е внучка на Уилям І (известен още като Копелето и Завоевателя). Като поема трона през 1028 година, той осигурява 10-има наследника. Синът му Уилям ІІ наследява престола, но остава бездетен. Затова било добре, че му се намират синове в резерва. На трона сяда друг син на Завоевателя – Хенри І. Той умира от задавяне с месо и на престола се възкачва дъщеря му Матилда - първата жена, владетел на Англия. Изкарва на трона половин година през 1141-а, но основите на женското управление са поставени. За краткото си властване не успява да забременее, но по време на втория си брак ражда три деца. Само че вече не носи корона. Тя като че ли поставя традицията кралете Хенри да оставят на трона след себе си дъщеря.
Кралица Виктория – щастлива в брака и горда с децата си
Кралица Виктория (и императрица на Индия) ражда девет деца от съпруга си Албърт (който е и неин първи братовчед) от 1840 до 1857 година. Сред тях са четири момичета и пет момчета. Изтърсачето принцеса Беатрис живее до 87- годишна възраст и преживява и Втората световна война. От деветте деца двама сина умират около 30-те, но останалите живеят пълноценно и създават поколение.
Кралица Виктория е сред най-обичаните монарси на кралството. Тя не само е твърда в управлението си, но е справедлива и напредничава за времето си. Срещу нея са извършени серия опити за покушения, като при първия несполучлив опит за разстрел, тя минава по същия маршрут, с надеждата убиецът да изскочи отново. Когато той стреля почти от същото място, кралицата се навежда, а пъргав полицай го настига. Смъртната му присъда е изпълнена няколко дни по-късно.
Тя царува 63 години и седем месеца до кончината си.
Монархията в цифри
* От крал Егбърт, поел властта през 802 година до наши дни, на трона в Англия са се възкачили общо 66 монарха, от тях 8 кралици по право. Три от тях застават начело на Велика Британия. Броят на наследниците на кралете през вековете е 313, като най-често главите на държавата са осигурявали по 9 наследници. Поради факта, че не малко от тях са останали бездетни, средно аритметично на един крал са се падали по около пет деца. Сред бездетните кралици са Мери Тюдор и Елизабет І, която никога не се омъжва. И двете са дъщери на най-слабо продуктивния от всички монарси Хенри VІІІ. От шест съпруги той оставя само Мери и Елизабет, а те - никого.
* Ана І не успява да отгледа нито едно от родените си деца.
* Най-ефективният баща е Джордж ІІІ (1738–1820), който осигурява 15 наследници От тях едно дете умира на 4 годинки, а всички други живеят между 60 и 80 години. Синът му Джордж ІV става крал след баща си.