Занаятчийството в България е в колапс, алармират от Националната занаятчийска камара (НЗК). На пресконференция председателят на Камарата, Иван Влаев, се оплака, че промените в Закона за занаятите от 2011 г., упорито завличат надолу целия сектор, съобщава news.bg.

Занаятчиите поискаха незабавна намеса от страна на държавата. Според тях е необходимо управляващите да променят политиките си спрямо сектора и да подкрепят както занаятчиите, така и малките и средните предприятия.

По думите на председателя на НЗК след промените в Закона за занаятите, приет по инициатива на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, доброволно регистрираните членове на съсловната организация са намалели главоломно. От 238 регистрирани занаятчии пред 2010 г. броят им от началото на тази година е едва 30.

Намалял е драстично и броят на занаятите, признати в страната - от 126 в момента те са 57, оплакаха се от НЗК.

Освен това стана ясно, че повечето от все още регистрираните признати занаяти са архаични и почти не се практикуват у нас. Това създава затруднения на родни занаятчии, които желаят да практикуват в Европейския съюз. Липсата на възможност за регистрация по Закона за занаятите и придобиване на майсторско свидетелство "спъва" професионалното им развитие в чужбина, недоволстват от Камарата.

Стана ясно, че след "пагубните промени" в закона, регистрираните занаятчии намаляват с повече от 200 за 3 години. За 2013 г. у нас са се регистрирали легитимно едва 29 занаятчии, 5 калфи и 0 чираци. От ръководството на НЗК уточниха, че регистрацията върви заедно с ежегодна такса за съответните степени: 50 лева годишно за майстор, 100 лева за занаятчия с регистрирано собствено предприятие и едва 24 лева на година за калфа.

Недоволните занаятчии предупредиха, че секторът им вече буквално е във фалит. Регионалните клонове на НЗК са на път да прекратят дейността си, алармира известният стилист Кръстю Капанов.

За последните години около 40 хиляди малки и средни предприятия са фалирали, а близо 100 000 са минали в сивата икономика, защото моделът е изкривен, обвинително изтъкнаха занаятчиите.

От НЗК предлагат три конкретни стъпки за решаване на проблема в максимално кратки срокове. Според професионалната им преценка задължително трябва да стане членството в камарата за занаяти, касаещи живота и здравето на хората. Втората важна стъпка е спешното актуализиране на списъка със занаяти и преминаването му под опеката на НЗК. На финално място, но не и по важност, НЗК поискаха държавата да се ангажира по-активно с проблемите на занаятчии и малки и средни предприятия.