Повечето фирми отговарят на повишаването на праговете с понижаване на заплатите или с уволнения

Не повишаването на минималната работна заплата, а покачването на минималните осигурителни доходи потиска заетостта. Този извод правят експерти на Министерството на финансите в проучване, публикувано на сайта на ведомството.
"На агрегирано ниво не се наблюдава значимо негативно влияние на увеличението на минималните осигурителни прагове върху броя на лицата, осигурени на минимален праг", се казва в доклада.

Удар по заетостта

Изводът обаче не съвпада с установения до голяма степен подход, с който работодателите отговарят на тази мярка - в много случаи, ако един работодател държи на работа хора с ниска заплата и ги осигурява на минималното допустимо равнище, при повишаване на осигурителния праг е по-вероятно да ги освободи, отколкото да започне да плаща повече за труда им.

Предупреждения в тази насока вече отправиха Европейската комисия и Международният валутен фонд в последните си коментари за българската икономика. Техните експерти посочиха, че праговете, макар и да са замислени като средство за борба със сивата икономика, може да вредят и на заетите, когато повишаването им не е следствие от по-висока производителност.

Така основният ефект от повишаването на минималните социално-осигурителни прагове се очертава като далеч не минимален натиск върху фирмите и вследствие на него намаляване на заетостта. Този ефект ще бъде усилен още повече, ако правителството реши да изпълни намеренията си да увеличи минималната работна заплата до 450 лв. За сравнение, към момента нейната стойност е 310 лв.
Проблемът е изключително важен за България, защото преобладаващата част от икономиката е съставена от компании, които създават продукти с ниска добавена стойност и наемат на работа служители, които не са конкурентни на международните пазари.

Така освен кризата повишението на осигурителните прагове могат да попречи на хора да си намерят работа в дейности, за които притежават квалификация.

Обратно – минималните прагове, на които се осигуряват нискоквалифицираните работници, имат малко влияние в експортноориентираните сектори, защото са изложени на международна конкуренция и влиянието на праговете върху средния осигурителен доход е незначително. Повишаването им пък не подлага на сериозен натиск компаниите, защото те по принцип поддържат по-високо ниво на доходи за квалифицираните си служители, а останалите не са толкова много.

Изключение е текстилният бранш, който спада към групата на строителните компании, хотелите и ресторантите. Там минималните прагове влияят на средните разходи за единица труд и това стимулира компаниите да осъществяват дейността си в сивата икономика.

Адаптация в кризата

Интересна реакция в условия на криза показват компаниите от туристическия сектор. След като през 2010 и 2011 г. минималният осигурителен доход за нискоквалифицираните служители се повишава с 4.8% и 12.7%, броят на лицата, които се осигуряват на него, също се увеличава съответно с 13.8% и 10.3% за двете години. Като възможно обяснение от МФ посочват преструктуриране на компаниите, при което служители се преназначават на длъжности, за които осигурителните прагове са по-ниски, и така компаниите реагират на кризата с понижаване на заплатите, които плащат, вместо с уволнения на служители.

При текстилните компании се наблюдава сходно поведение, но в по-ранен период – от  2008 до 2010 г. За това време намалява броят на нискоквалифицирани лица, а служители на по-високи длъжности с високи минимални прагове се назначават на по-ниски длъжности, където и осигурителните прагове притискат фирмите в по-малка степен.