Борис Галчев показа, че може да е всичко, но не и предател, за какъвто го имаше Стойчо

Ботев Пловдив върви убедително както в „А” група, така и в Европа. Жълто-черните минаха като на парад през казахстанския Астана и босненския Жрински и сега са готови да сторят същото и с немския Щутгарт. В родното първенство хората на Станимир Стоилов дадоха пореден урок на Левски и го свалиха на последното място в класирането пред погледа на новия треньор на сините Славиша Йоканович. Въпреки че Мъри, играчите и ръководителите твърдят във всяко свое изказване, че цели пред тях няма и играят мач за мач, ясно личи че не е така. Целта, разбира се, е златото напролет. Прекалено е рано да се говори кой ще е шампион, но сега е времето да се види кой колко може и каква работа е свършил в паузата. Изглежда че

на Ботев силите са му в повече

и няма да е изненада, ако е първенец през май.

Ботев, и в частност Станимир Стоилов, върна много позабравени лица към футбола. Един от тях е Борис Галчев. Някой спомня ли си този човек как бе изпъден от „А” група? От ЦСКА. Галчев бе нарочен, че се хванал за крака в шампионския мач в Разград, а за благодарност по сметката му била прехвърлени някакви пари. Обявиха го за предател, Стойчо го искаше на всяка цена далеч от Армията. И Гърнетата клекнаха – заточиха го в Динамо Букурещ. Без дори да се замислят способен ли е Галчев да предаде някого. Боби от Добринище - момчето, което в един момент изкарваше повече пари от рязане на дървета, отколкото играейки футбол срещу дърводелци. Такъв човек не е способен на предателство. Затова и Станимир Стоилов го върна в България. Във футболната философия на Мъри винаги е имало място за такъв играч. Галчев не блести особено, но КПД-то му е такова, че понякога стряска. В началото на миналия сезон Ботев страдаше в средата на терена, защото нямаше такъв като Борис. Човек, който еднакво лесно може да спира противника, но и да започва атаките. Колкото и да го ритат, стиска зъби и играе. Във всеки двубой печели 90% от топките, изключително ефективен. Често пуска и голови пасове, не се страхува да опитва удари от далечно разстояние, които понякога се озовават в мрежата зад вратарите. Тандемът му с Томаш Иршак в средата на терена е може би най-добрият, който се забелязва по родните терени. Двамата се разбират, без дори да си кажат и дума.

- След като разбрах, че Станимир Стоилов поема отбора, за мен стана ясно, че Ботев Пловдив ще преследва високи цели. Това изигра основна роля при избора ми. Старая се да изпълнявам това, което треньорът иска от мен. Всеки треньор си има различни виждания за играта, аз съм признателен на Станимир Стоилов, че ми даде шанс. –   Това бе вричането във вярност на Галчев към Мъри и Ботев. И до ден днешен не го е предал, няма и да го направи. Жълто-черната публика също много обича сърцатия халф, а и той нея. Още след първите няколко двубоя на Ботев Боби научи голяма част от песните на жълто-черната агитка и при победа не пропуска да се порадва с привържениците на тима.

Иначе футболната кариера на Борис Галчев, за да стигне до Колежа, е дълга и изпълнена със сериозни препятствия, а в един момент дори се отказва от любимата му игра.

Преди 6-7 години никой не бе чувал за него, а днес дефанзивният халф е един от най-добрите на поста си. Той е роден на 31 октомври 1983 г. в Разлог, но израства в село Добринище. От малък като повечето момчета започва да тича след топката с приятелите от махалата. Записва се в школата на Пирин Бл, треньорите обаче не виждат таланта на малкия Боби и той се връща в родния си град Разлог при аматьорите.

Футболът остава само негово хоби

Насъщния си изкарва като служител в дърводобивна фирма. Трудът е унищожителен. И един от начините да не забелязваш нечовешкото количество работа с брадвата е алкохолът. Понякога Галчев пие по бутилка люта ракия на вечер. Бързо обаче я изкарва на другия ден. Халфът се занимава по цял ден с трупи и трици, а на тренировки не ходи - викат го само за мачовете. Няма как, трябва да се яде, а пари от аматьорски футбол не се вадят.

Първата крачка към новия живот на Борис Галчев е направена през 2007 година. Тогава двата благоевградски Пирин-а се обединяват, а новосформираният тим започва участието си във „В” група. Сглобяват отбор, който веднага успява да спечели промоция в по-горния ешелон. Шефовете на Пирин забелязват дърводелеца от Добринище и го канят в тима.

- Отидохме в селото да го търсим. Знаехме неговите качества и искахме Галчев да бъдат част от отбора. Когато му предложих, Боби се тросна и ми каза: "Не ме занимавайте с глупости. Приключих с футбола, имам си работа". След това три дни му звънях по телефона, докато го накарам да склони - спомня си един от шефовете на Пирин Петър Байкушев.

Борис започва тренировки, но идва нов удар - отново от треньорите на Пирин. Наставникът на зелените по това време Петър Михтарски не харесва Галчев.

Бил дебел, тромав и нисък

нямало как да стане сериозен играч. Честолюбивият мъжкар остава много обиден, събира си  багажа по време на подготвителния лагер и през нощта си тръгва за Добринище. Изпълнителният директор на клуба Росен Кацимерски обаче се застъпва за Боби. Звъни веднага на Байкушев, който отново трябва да разубеди дърводелеца да прояви още малко търпение. След нови дълги разговори Борис се връща в Пирин, но отсича, че трети път няма да го направи. И оттук всичко тръгва нагоре за дефанзивния халф. Прави много силен първи сезон за Пирин заедно със Спас Делев. Борис се превръща в основна фигура и капитан на отбора. Така се стига до четвъртфинала за Купата на България срещу ЦСКА на Армията. Червените повеждат, но Делев изравнява и мачът стига до дузпи. Благоевградчани продължават напред, а успехът е донесен именно от Галчев, който бележи решителния наказателен удар. ЦСКА вижда в лицето на Боби перфектен футболист за средата на терена и през зимата на 2010 той вече е част от червените. Преговорите се водят лично от Любослав Пенев, който иска футболиста в състава си на всяка цена. Армейците плащат за него 120 000 евро. Малко след това обаче Пенев е заменен от румънеца Йоан Андоне, който не харесва Галчев. Причината отново е структурата на полузащитника.

При Павел Дочев и Гьоре Йовановски Боби играе повече, но още не се е превърнал в основна фигура. Това става с назначаването на Милен Радуканов за треньор.

Доверието на младия специалист към Галчев е голямо. Дърварят от Добринище не го разочарова и изнася много двубои на гърба си.

Със сигурност Галчев не съжалява в момента, че е захвърлил брадвата, за да играе срещу дърводелци. Няма да е изненада за никои, ако Боби от Добринище получи покана за националния отбор. Пред него обаче в момента всичко е свързано с Ботев Пловдив. И докато средата на терена се държи от него, Мъри трябва да е спокоен за гърба си, а и на всички други.