Треньорът дочака своя час и взе сладък реванш на "Герена"

Само преди ден мнозина му се изсмяха и отсякоха "Този е луд". Определиха го като "смешник", "мечтател"... Говорел със заучени фрази и сам не си вярвал. Но той наистина стъпи на "Георги Аспарухов", изведе набързо сформираната си команда, нареди играчите и... победи. Звездната и скъпоплатена селекция беше поставена на колене, а той напусна полуразрушения храм на гранда с високо вдигнати ръце.

Сашо Станков! Най-сетне той взе своя реванш и е крайно време да получи заслужената си легитимация, защото цифрите и показаното от неговите възпитаници казват, че макар и подценяван от повечето футболни началници и привърженици у нас, той е символ на успеха. 

Родениият на 3 септември 1964 година в София специалист е син на легендата на ЦСКА Борис Станков. Футболната му кариера изтича като късометражен филм и той така и не успява да остави трайна следа. Опитите да се докаже на терена са неуспешни и се ограничават с това, че носи екипите на Тетевен, Миньор (Бухово) и Банкя.

Той осъзнава, че трудно би направил име на футболния терен, но любовта към великата игра го праща на треньорската скамейка. Първата му стъпка е "Червено знаме". Потомствен цесекар, той започва работа в ДЮШ на "армейците" и още там дава сериозна заявка за големи успехи. На калната, неравна, пълна с камъни и бурени "Маракана" Станков остава пет години и работи с един-единствен набор, но постига толкова, колкото други не могат за цял живот. 

Младият специалист печели Купата на България и става Републикански шампион с родените през 1979 година, а след това праща в големия футбол Светослав Тодоров, Тодор Кючуков, Сашо Томаш, Косьо Мирчев.

Ако има такива, които не разбират точно какво искаме да им кажем, то за над 20 години работа с юноши, настоящият треньор в ДЮШ на ЦСКА Альоша Димитров не е извел нито един свой възпитаник в професионалния футбол. А на сметката на Станков спокойно може да запишем и това, че именно той върна самочувствието и увереността на прогонените от Георги Василев от първия отбор Мартин Петров и Стилян Петров. Това обаче е друга тема. 

Развитието на младия треньор продължава в Хасково, преминава през кипърския Алки, Черно море, Криля Советов и младежкия отбор на България, който той класира на осминфинален бараж на европейско първенство през 2007 година.

Най-забележителните му изяви на треньорската скамейка обаче са свързани с ЦСКА и китайския Аербин (Далиен). 

13 май 2000 година. "Червените" са сдали върха след загуби от Беласица, Нефтохимик и Велбъжд, което води до уволнението на Димитър Пенев, а на негово место е назначен именно Сашо Станков. За него и за подопечните му мачът срещу водения от Димитър Димитров–Херо скъпоселектиран Левски е последен шанс да изместят "сините" от първото място. Разликата в класите е огромна и прогнозите са за лесна победа на тима от "Герена".

Статуквото на терена обаче разбива очакванията на пух и прах. Младоците на Сашо Станков изнасят футболна лекция на звездите на Михаил Чорни, но пропуски на 19-годишния Митко Бербатов и съдийски отсъждания (отмяна на кристален автогол на Бисер Иванов-Легендата), лишават ЦСКА от победата. Трите точки в крайна сметка отиват при домакините, след като в 93-ата минута Георги Иванов–Гонзо с окървавена глава (не трябва да е на терена в този момент) бележи единствения гол. 

Станков обаче напуска терена с високо вдигната глава, но макар да е загатнал за огромните си треньорски способности, той така и не спечели доверието на шефовете и не получи предложение за постоянна работа.

Така се случи и през 2008-а, когато беше в щаба на Димитър Пенев след отнемането на лиценза. Въпреки огромните неразбории, хаоса и всичките проблеми, ЦСКА грабна Суперкупата. Направи го благодарение на асистентите на Стратега – Ради Здравков и Сашо Станков, които водеха тренировките и редяха състава, докато Чичо Митко почиваше на сянка и се наслаждаваше на чаша вино. Станков обаче беше обречен да не се застоява дълго в гнездото, където беше роден и пое в посока Китай. Застана начело на един изпадащ, беден в сравнение с другите отбор от втора дивизия, а само година по-късно го класира в Супер Лига.

Азиатците му предложиха цялата спортно-техническа власт, но размивания в идеите, накараха Бате Сашо, както го наричат възпитаниците, да се завърне в България. Месеци наред за него нямаше свободно място. Той седеше без работа, докато от първите страници на вестниците се усмихваха прехвалени, но измислени медийни звезди като Николай Митов, Ивайло Петев, Милен Радуканов и прочие... 

Станков обаче дочака своя час. Ръка му протегна Коко Динев, който му даде свобода да работи в разградения двор Локо (Пд). И той се зае. Селекцията направи за часове, а след десетина дни тренировки синът на "червената" легенда излезе на "Българска армия", за да вземе точка от ЦСКА, а само седмица по-късно "черно-белите" отново бяха в София. В крайния квартал "Подуяне". Там, където играчите взимат десетки хиляди. Там, където мечтаят за титла по случай 100-годишния си юбилей. Там, където спонсорите ги пращат по задължение. Станков обаче не се съобрази нито с пристрастията на видни политици, нито с тези на шефовете на БФС...

На него му беше достатъчно съдията да свири по правилата. И реферът го направи. Възпитаникът на наставника от школата на "армейците" Калин Людмилов Костов си свърши перфектно работата и вече нямаше кой да спре Станков да вземе своя реванш. На "Герена"! Там, където преди 13 години го спряха по пътя към върха "по втория" начин, той си го върна с лихвите. И даде окончателна заявка за своята легитимация. Вече всички трябва да знаят, че името му означава "Успех".