Гражданското недоволство постигна редица успехи в България. Като видяха, политиците взеха на въоръжение социалния гняв

България може би наистина изживява гражданска пролет. Улиците и площадите са пълни, така е от 2010 г. Вълненията са белег на обществена будност, но както често се случва, новината не е само добра.

Най-напред нека направим кратка ретроспекция на протестната активност. След 9 септември 1944 г. има спорадични въоръжени брожения срещу комунистическата власт, а в края й се появява крехко организирано инакомислие (Русенският комитет). Демократичните времена стартираха с многохилядни митинги срещу мутиращите й остатъци, последва Луканова зима, после Виденова. Имаше демонстрации срещу НАТО, на националисти, таксиджии, съкратени служители, по екологични поводи. Но за първи път сега протестите са многолюдни, с разнородни искания в кратък времеви отрязък, успешни. До сега не е имало период на недоволства, който да съчетава едновременно трите горни характеристики.

Прощъпулник бе гласовитият отпор срещу застрояването на Странджа през 2007 г. Последваха вълнения в защита на другите планини, плажове, за да дойде 2010 г., когато общественият отпор заработи на "денонощен" режим - срещу ГМО, АCТА, шистовия газ. През зимата на 2013-а започнаха протестите срещу цените на тока и монополите, появиха се и регионални - във Варна срещу Кирил Йорданов, по-рано в Бургас заради тръбата за Александруполис. Сега по повод Пеевски. Всички те нанесоха поражения на институциите - падане от власт (Бойко Борисов, Кирил Йорданов), ревизия на взети решения (няколко през мандата на ГЕРБ, оттеглянето на Пеевски и зам.-министър Иван Иванов сега) или по категоричен начин вкараха в обществения дневен ред проблема, за който се демонстрира (екологичния). Разбира се, през всичките тези години у нас гневът бликаше и в други посоки. Учителската стачка през 2007 г. бе едно от най-значимите събития, изключително важни бяха и протестите на работещите в бедстващи заводи. Но те бяха съсловни, новото сега е, че виждаме многочислени, чести и успешни протести, обединяващи хора с различен доход, професия и на различно стъпало в социалната йерархия.

Как стана тъй, че задрямалата доскоро България стана част от международната протестна мозайка, е въпрос засега без отговор. По-интересно е, че световните умове днес се мъчат
да намерят общ знаменател на различните по произход вълнения в противоположни точки на планетата. Според едни това са циклични масови размирици (срещали са се в други периоди от историята), други виждат в тях ценностен юмрук срещу капитализма, трети наблягат на социалните мрежи като средство за координация. Теориите са над 10. Общото между тях е, че в следващите години социалните протести ще се увеличават - ще са ежедневна среда, в която правителствата ще трябва да вземат решения и ще се съобразяват с тях.

Какво обаче се случва в малка България, често изоставаща исторически? Този път се случва нещо твърде напредничаво. Политици, бизнесмени - хора, срещу които обикновено се протестира, бързо съобразиха поразяващата мощ на социалния гняв. Щом като е инструмент за натиск - хванаха го. След като е по всички правила на демокрацията - що да не си поиграят на демокрация.

Най-напред демонстрациите срещу застрояването предизвикаха контра такива под мотото "Природа в името на човека". Знае се - общинари, феодали, местни и национални бизнесмени гласовито поискаха строежи, а подведени или зависими хорица (мнозинството) се включиха на барикадите им. Случи се в доста селища, управляващи политици като Цветан Цветанов и Цецка Цачева комично ги подкрепиха. После Волен Сидеров редовно взе да обсажда столични медии, скоро отрядите му викаха в Бургас срещу СКАТ. Стигаме и до днешния ден - БСП държа стотина души всеки ден край пилоните на НДК, а някой (ще стане ясно кой) ангажира толкова под прозорците на ГЕРБ и в Банкя на Бойко Борисов. В "гериочна" Варна положението е сълза и смях - демонстранти, които взеха скалпа на Йорданов, обсадиха преди две седмици местното ВиК с викове за оставка на шефа Валентин Вълканов; подчинените му пък се строиха от вътрешната страна на оградата, пременени като будни граждани, искащи любимия си шеф; викаха и в София в деня на смяната му. Накъдето и да се обърнеш, някакви малки, но добре организирани групи гласовито недоволстват, доказвайки, че най-модерната политическа закана вече е: "Внимавай, ще ти спретна протест!". 

Всичко това идва да покаже, че протестът вече не е само форма на спонтанен граждански натиск. Той е средство за натиск и от страна на кръгове, срещу които гражданите протестират. Ръжен, който обществото размаха като коректив на политиците и мафията, но сръчно хванат от тях.

Тези контрапротести не биват да бъдат подценявани. Те са законна форма на изразяване, а и трудно могат да бъдат укорени морално. Не е задължително платеният и зависим демонстрант да не изразява своя воля - напротив, може да е платен и да е на едно мнение с донора си. Обратно - честният протестиращ не е непременно умен. Хора излизат спонтанно, искрено, но значи ли, че винаги са прави? Ами ако добронамерено са се подвели? Точно защото материята е гъвкава, в ход са всякакви безсмислени дискусии

"Кой изразява народната воля - 2000 на площада или 50 000 на Бузлуджа?", попита социалистът Антон Кутев. Блогъри грабнаха пергели и му отговориха, че в столицата излизат повече хора, а на Бузлуджа са се събрали по-малко от 50 000. Спори се кой бил закаран с автобус и кой участвал доброволно. Всичко това е наливане от пусто в празно, защото нито думичките "количество" и "истина" са синоними, нито някой може да каже кой е "добрият" протест. "Доброто" е субективна категория.

Протести, контрапротести, въобще всякакви форми на организиран площаден отпор ще се увеличават занапред. Съответно, първата грижа на всеки заинтересован, който може да е мишена на гнева или просто желаещ да го яхне, ще е да вкара свои хора в челото му. А властите, не само и у нас, ще трябва да отсяват кой протест точно да послушат. Ясно е, че всички не могат. Колкото повече се удовлетворяват протестните желания, толкова повече исканията ще се множат. Това ще е една от най-интересните теми в отношенията граждани - институции следващите години.