В очакване на мечтата

Стара Загора Лайф

03-08-2013, 12:27

Автор:

Нели Нейкова

Всичко от Автора

The Wall в България

Роджър Уотърс ще представи на 30 август в София мега шоуто The Wall. Когато през 1979 г. Пинк Флойд създават албума едва ли са си представяли каква емблема ще стане едноименната песен. Не само емблема, а символ на няколко поколения от целия бивш соц лагер. Не познавам човек, който да не ги харесва, дори днешните 20-годишни, ако им пуснеш тяхна песен, ги признават. Спомням си, когато тайно слушахме албума и наизустявахме текстовете, дори без да знаем английски. Нямахме и представа какво точно си припяваме. Само отнякъде научихме, че The Wall означава Стената, а припевът - "още една тухла в стената". Години по-късно си преведох текста и разбрах колко смисъл има. Колко стени в душата си трябва да изградим, за да дойде моментът да ги разрушим и станем свободни. Парадоксът е, че песента е за тухлите в стената на капиталистическото общество, а точно Пинк Флойд бяха най-забранената в соца група и точно тази песен - Стената, обявена за най-капиталистическата. До днес се чудя чий велик мозък го е измислил това, при положение, че именно The Wall е камък в градинката на буржоазията. Естествено ще го разбереш, ако си я преведеш. Явно някой като мен, който тогава не е знаел английски, е определил бъдещето в България на Пинк Флойд. Но не е преценил, че музиката надживява политиката и забраните, и ето наближава 30 август, когато ще сбъднем една голяма мечта. Даже не мечта, защото в онова време и през ум не ни е минавало, че ще има такъв ден и ще ги видим. Макар и без Дейвид Гилмор. Пинк Флойд за моето поколение е искрицата надежда да усетим света. Всеки път, когато се връщам в годините назад, в ранните младежки години, Пинк Флойд е споменът. Много други групи бележат 70-те и 80-те в социалистическа България, но Пинк Флойд бележат и бъдещето, и вярата, и надеждите, и мечтите. Защото съм живяла във времената, когато за слушане на "западна" музика, се наказваше. И тази музика беше нашият бунт. Когато през 2010 г. гледах концерта на AC DC с още 60 000 души в София си казах: "Ами сега! Кой да е следващия ми концерт?" Летвата с онова грандиозно шоу на високото напрежение беше вдигната на високо. И когато тази година разбрах, че Роджър Уотърс ще идват, знаех, че това е Концертът. И с вълнение очаквам след 27 дни този концерт, обещавам да съм Сomfortably numb.