Ето това е истински възход - преди 3 години "канарчетата" джиткаха мачлета във "В" група, а онзи ден вече бяха част от истинската футболна Европа

Лудогорец имаше нужда от публика и обстановка като тази на Ботев Пловдив в Бургас и сигурно щеше да бие с повече от един гол разлика Партизан. Ботев Пловдив към този момент си има всичко, а общото между двата отбора е, че играят съвременен футбол, който във варианта при Станимир Стоилов се нарича правилен.

Сега няма да разсъждаваме по въпроса дали Щутгарт все още е във ваканция що се отнася до мотивация и подход към подобен вид мачове. Немците бяха с ясното съзнание, че играят на няколко метра от претъпканите български плажове, а и този етап на турнира Лига Европа е твърде безопасен и туристически за тях. Те си знаеха, че само леко да се напрегнат, само да бръкнат в торбата със заучените положения, някак си ще вкарат един гол и ще пратят изхода от двата мача в желаната от тях посока.

Както го сториха сърбите в сряда в Разград, така направиха и немците в Бургас – вкараха гол само с името и опита си. Подобни мачове сме гледали и преди. Съперникът се напряга толкова, колкото да не се изложи здраво и да спи с опънати нерви до реванша, а българския тим играе на върха на възможностите си, като е впрегнал всички възможни ресурси. В такива случаи пренапрежението си казва думата и обикновено по-силния отбор леко разцъква докато си вземе своето.

Двубоят Ботев – Щутгарт обаче си имаше своите специфични особености. Играта на канарчетата общо взето е максимума, който може да се изисква като ниво от български клубен тим в този момент. Лудогорец играе като че ли по-бързо, но и по-рисково. При Ботев като че ли няма нищо, ама нищо случайно и всяко подаване сякаш е един от възможните 2-3 варианта за отиграване на топката в този момент. Виждаш как някой отваря играта към фланга, а алтернативата е само пас към близкостоящия вътрешен халф. И това е. Каквото е тренирано многократно, това се прави и в мачова обстановка. Няма хаотични отървавания от топката, въпреки че винаги има предпоставки за подобен вид действия. Ако нещо не се е получило в следващите дни и месеци се повтаря и отиграва до побъркване.

Ботев Пловдив и досега беше една организирана група футболисти, всеки от който във всеки момент от 90-те минути знае какво да прави на терена. Друг е въпросът дали има капацитет да го прави на високо ниво през цялото време на мача. Това го знаехме и преди четвъртък вечерта. Но нали се сещате, че едно е да направиш такова заключение срещу Астана, Жрински и несъстоятелния в този момент тим на Левски София, съвсем друго е да го констатираш срещу Щутгарт.

Това са особеностите на странния български футбол. Преди 3 години Ботев Пловдив джиткаше мачлета в аматьорската В група на югоизточна България, а онзи ден вече бе част от истинската Европа. Официален мач срещу Щутгарт трябва да се изиграе точно по този начин. Бавно и методично да се търсят 2-3 възможности за отбелязване на гол и по възможност да не се допусне попадение преди това. Ясно е и така стана. След като гостите вкарат от нищото, се отваряш и още вдигаш оборотите поне за изравнително попадение. Друг вариант няма.

За да можеш да се поставиш в такива правила обаче, трябва да умееш да играеш футбол. А в Ботев Пловдив в момента могат да твърдят това без никакви притеснения, че някой ще ги обвини в пристрастност към самите себе си. За нула време жълто-черните направиха отбор, а както добре знаем на много места не са направили нищо с още повече пари поради неадекватното им управление.

Канарчетата вече са в стадий, при който видимо изпитват удоволствие от играта, която показват и публиката им оценява това.

Често се майтапим с правилния футбол на Станимир Стоилов, а някои дори използват и такъв прякор по адрес на Мъри. Но ако някой все още се чуди какво значи този претенциозен термин, отговорът е: Ботев Пловдив срещу Щутгарт. Няма шанс да стоиш равностойно срещу такъв съперник, ако играеш неправилен и хаотичен футбол. Ботев вече го може.

В стилът на работа на Станимир Стоилов е да бърза бавно, според обстоятелствата. Сега във всяко интервю му задават въпроса за целите и амбициите, в който неизменно е вплетено словосъчетанието „шампионска титла“. Треньорът на Ботев някак си полусрамежливо обяснява винаги едно и също, че е важно отбора да подобрява играта си и да радва многобройните си фенове. Което си е така, но съгласете се, че с тази игра Ботев вече е класа. И ако в клуба не прескачат етапи на развитие, догодина по това време вече могат и да побеждават съперници от ранга на Щутгарт.

Велик клуб, като Ботев повече от десетилетие пиеше от горчивата чаша, докато днес може да се облива в шампанско. Този клуб изстрада много и си заслужи радостта.