Помощите скачат от 1 януари

50 лева ще са детските надбавки догодина. Така семействата с доходи до 350 лева на човек ще получават с 15 лв. отгоре за всяко хлапе, което отглеждат. Ще увеличим от 1 януари месечните помощи, замразени цели 5 години, съобщи социалният министър д-р Хасан Адемов в интервю за "Стандарт". Правилото, по което се определя кой може да получава надбавки, ще се запази. То дава шанс на 80% от децата, посочи д-р Адемов. Така всяка година хазната отделя 490 млн. лв. за 809 000 малчугани. 
"Нагласите са тези помощи да се дават за всички деца. Но в условия на криза това е невъзможно", каза още Адемов. Според него има шанс коледни добавки да получат не само възрастните с пенсии до 200 лева, но и тези, които вземат малко повече.

- Г-н Адемов, след актуализацията на бюджета за какво отиват тези 40 млн. лв. допълнително в социалната сфера?
- Това е общият недостиг на бюджета за социални плащания за 2013 г. Той идва по няколко пера. За заплати на приемните семейства са планирани само 1 млн. лв., но в края на годината ще има дефицит от около 5 млн. лв. По закона за социалното подпомагане се очертава недостиг от 1 млн. лв. За семейните помощи за деца - 11,1 млн. лв., а по Закона за интеграция на хората с увреждания - 21 млн. лв. Ако няма актуализация, всички тези групи ще останат без помощи за последните 3 месеца на годината. Тези пари не са включени в бюджета и от 1 октомври няма да има с какво да платим всички тези ангажименти, които са фиксирани в закони.

- Защо не са предвидени в бюджета?
- Министърът на финансите от правителството на ГЕРБ така е решил. Вероятно е разчитал да компенсира с икономии или с преизпълнение на приходи. 

- Т.е., така Симеон Дянков е вързал ниския дефицит?
- Това е абсолютна истина. Целта е била да се отчитат ниски разходи, за да може да се включим в дефицит от 1,2% и да излъжем европейските партньори. С надеждата, че в края на годината тези разходи ще бъдат покрити. Такива дефицити има и в други министерства. Сигурно се е правило и от предишни правителства, но в онези години имахме излишъци. Сега такова нещо няма и явно тези дефицити са покривани с фискалния резерв. 

- Стана ясно, че наред с покриването на недостига в социалните плащания се завишава и помощта за деца с увреждания от 189 на 217 лв.
- Да, това са общо 3,3 млн. лв. в рамките на тези 40 млн. Ето защо е важно да няма президентско вето и актуализираният бюджет да влезе в сила веднага. Иначе 23 200 деца с увреждания няма да могат да получат за два месеца тези 28 лв. допълнително. Ако президентът наложи вето, предвид ваканцията на парламента, гласуването на бюджета ще закъснее с 2 месеца. Това означава, че семействата на деца с увреждания да загубят 56 лв. Освен това работници няма да получават също 2 месеца своите ваучери за храна. Тъй като лимитът им вече е изчерпан, с актуализацията се завишава квотата им с 40 млн. лв. Други 8 млн. лв. допълнително за създаване на работни места също ще бъдат договорени с 2 месеца закъснение. Това са част от аргументите ни против ветото. Връщането на ДДС и издължаването на държавата към бизнеса също имат връзка със социалната сфера, защото така работници се възпрепятства да си получат забавените заплати.

- Новият шеф на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) призова всички плащания в подкрепа на семействата да се обвържат с минималната заплата. Вие как мислите?
- По принцип обвързаност на разнородни политики с минималната заплата не е най-добрият ход. Това отнема възможността за гъвкавост, тъй като, ако повишим минималната заплата, трябва да променим и всички свързани с нея параметри. А това възпира желанието за увеличаването й. Според мен е по-добре тези социални плащания трябва да бъдат актуализирани всяка година, но без конкретно да са обвързани с минималната заплата.

- Трябва ли да има диференцирани детски надбавки, според нуждите на семействата, вместо да се дават 35 лв. на всички, за които доходът е до 350 лв. месечно на човек?
- Този въпрос е в контекста на голямата тема какъв да е подходът в социалната политика - диференциран или универсален. Моето мнение е, че в условията на криза е по-добре да бъдат подкрепени само тези, които не могат да се справят сами. А личният проект на всеки един български гражданин да бъде обвързан повече с доходи от труд и от предприемачество, каквато е идеята изобщо на демокрацията. При сегашния подоходен критерий от 350 лв. на член от семейството около 80% от децата получават по 35 лв. месечно. Очакванията са тези помощи да станат 50 лв. Има го в програмата на БСП. Ще обсъждаме този въпрос в бюджетната процедура за следващата година. 

- Правите ли вече нещо по промяна на модела, по който се дават социалните помощи? Заявихте, че ще ги обвържете с курсове по ограмотяване.
- Първото, което искаме да направим, е да проведем широка информационна кампания, на която да разясним отделните елементи на социалното подпомагане на разбираем език. Защото с последния минисоциален пакет увеличихме подкрепата за семействата, които отглеждат деца от 1 до 2-годишна възраст от 240 на 310 лв., но голяма част от интернет обществото прецениха, че това е помощ за малцинствата. Всъщност тези пари се получават  само от майките, които са се осигурявали. Ето как недостатъчната информираност води до грешна интерпретация на решения в социалната сфера. И като се чуе за социално подпомагане, се смята, че това са грешни пари, които отиват при здрави, прави хора предимно от малцинствата. 
Що се отнася до тези, които са на месечни социални помощи, това са 49 000 души. Те в момента са задължени 14 дни в месеца да полагат труд по 4 часа обикновено в дейности по хигиенизиране към общината. Това е мярка, която цели да минимизира възможността тези хора да работят в сивия сектор и едновременно да са на социални помощи. Голяма част от тях са неграмотни, без квалификация. Предвиждаме от следващата година в националния план по насърчаване на заетостта да има програми и мерки за тях. Но не да увеличаваме субсидираната заетост, а да ги ограмотим - да четат и пишат, да може да попълват молби, да се подписват, да се регистрират в бюрото по труда. Защото така имат шанс да излязат от "абонамента" за социална помощ. Докато тече обучението им, може да получават стипендия, равна на социалната помощ. Освен ограмотяване ще им се предостави възможност да научат някакъв занаят. Със Занаятчийската камара ще уточним какви занаяти може да усвоят, за които не се иска кой знае какъв образователен ценз. Така ще имат шанс да си намерят работа и сами да си изкарват хляба. Ако успеем по този начин дори 10 000 от тези 49 000 да откъснем от социалното подпомагане, би било успех. 

- Шансът за коледни добавки изглежда все по-възможен, нали така? Синдикатите вече изчислиха, че са необходими 35 млн. лв. за добавки от 20, 30 и 50 лв. за всички, които взимат до 200 лв. пенсия. Ще ги намерите ли?
- Като гледам посланията в предизборните платформи на партиите, които подкрепят правителството, а и тези, които са в опозиция - мисля, че има възможност да се намерят. И най-после след 4 г. липсващи коледни добавки поне за една част от пенсионерите да има малка подкрепа. Това е част от солидарността на обществото. Знам, че ще подразни хората с пенсии над 200 лв., но ако има възможност, може да се качим и малко по-нагоре. Това е въпрос на разчети в края на годината. 

- А догодина само таванът на новоотпуснатите пенсии ли ще падне или на всички, каквито предложения на експерти се чуват?
- Факт е, че в Кодекса за социално осигуряване се предвижда от 1 януари 2014 г. да падне таванът само на новоотпуснатите пенсии. Дискриминацията е очевидна. Аз още когато се приемаше този текст, съм го оспорвал като депутат в Народното събрание. Вероятно още от 2 януари ще последват съдебни процедури. Въпросът е дали тези 120 млн. лв., които са необходими, за да покрият падането на тавана на всички пенсии, ще бъдат намерени в рамките на бюджета. В Консултативния съвет за оптимизация на осигурителното законодателство обсъждаме още няколко подхода. Един от тях е да отпадне таванът за новоотпуснатите пенсии и да се пристъпи към индексиране по швейцарското правило всяка година на всички пенсии. Това е по-неблагоприятната опция. Третата възможност е да се промени съотношението максималната пенсия да е 35% от максималния осигурителен доход, като се завиши този процент. Въпрос на разчети е с колко. Има и друга възможност -  тези 35% да останат, но всяка година да се вдига максималният осигурителен доход и по този начин да се увеличават и старите пенсии. В програмата на Орешарски е заложено този максимален осигурителен доход да стане 4500 лв. до края на мандата - колкото 10 минимални работни заплати. Според мен най-чистият, най-добрият вариант е да падне таванът за всички пенсии.