На гости в семейното ателие на Димитър Нешев на Самоводската чаршия в Търново (СНИМКИ)

Дюкянчето още пази спомените от работата на майсторите в по-стари времена, таи в стените си топлината на пещта, мириса на влага и бои, прозорците приветливо подканят туристи и любопитни да надзърнат какво майстори и днес младият творец. От вратата вдясно – там е работното му място. С поглед над поредната чиния и с причудливи за непознатите хора инструменти в ръка, той е фокусирал вниманието си над елементите, които без да потрепне, рисуват въображението и десницата му. Готовите чинии и купички са навсякъде около него-грижливо подредени в редици-по стените,по лавиците пред и в дюкянчето, те ни пренасят в мистичен свят с кръгла форма и преобладаващо зелен цвят. Като попили от топлината на ръката му, формите гонят очертанията на кръга в чиниите и купичките, а отразяващи блясъка на зелените му очи, цветовете съвършено допълват атмосферата на едно от първите ателиета на Самоводската чаршия във Велико Търново-ателието за керамика.
В деня на запознанството ни, Димитър Нешев е от часове в ателието.По принцип работи тук с майка си, но в този час е сам и майстори поредната чиния. Разказва ми, че е тук от 7 години и много харесва работата. Въпросите ми насред  уюта и прохладата на ателието са многобройни, но да започнем с това колко време му е трябвало, за да навлезе в занаята:
- Аз още се уча-това ми е седма година, а майка ми работи тук от 26 години. Тя ми е учителката и всичко от нея уча. Тя е завършила специално училище в Троян след 6 години обучение и после идва тук. Аз пък завърших коренно различно нещо-учил съм в Строителния техникум, работил съм по специалността си, но на 18-19 години дойдох тук и осъзнах, че това е моята работа и занаят.
- Вие ли рисувате купичките и чиниите, които правите?
- Да, имаме парченца от разкопките 13-14 век от хълма Царевец и Трапезица и по тях се стремим да сме максимално близо до оригиналите и да правим керамиката, както са я правили на времето.
- Какво включва изработката, преди да се стигне до рисуването?
- Първо на грънчарското колело се източва съдът, след това съхне една седмица, после го поливаме с ангоба-това е течна глина с каолин и вода. Залива се целият съд, след това съхне отново 3-4 дни, след  което се декорира, после отново съхне. Следва първо изпичане на 900 градуса, после се слагат глазурите - това са цветовете. После се прави второ изпичане на 1100 градуса и сме готови. За един съд е необходимо около месец-технологичният процес е толкова.

- Тук виждам старинни предмети-предполагам, че с тях са работили предците ти?
- Ами да, побългарени са малко, но с тези ножчета и пирончета издълбаваме и гравираме. Всичко правим, както е било.
- На колко години е ателието?
- Може би 50. През поколения работили са едни хора,после други и така. Майка ми е в момента. Надявам се след време и аз да поема нещата.
- Кои са любимите ти за изработване предмети?
- ( Димитър става от мястото си и с малка дървена лъжичка демонстрира "гласовете" на всяка купичка по отделно и те наистина са звучни и различни като малки и по-големи камбанки) Болярските купички, които звънят различно, а това се дължи на големия градус и фината изработка. Приличат на порцелан, но са керамични. По звук са много близки до камбаните в църквата.
- Твоите пожелания към всички, които се избрали да се занимават със занаяти в България ?
- Много трудни станаха нещата, но първо-нека всички да са живи и здрави! С много труд и упоритост напред и да не забравяме, че за всеки влак си има пътници!