И защо днес протестирам

През 1989г. навърших 18, още през февруари. Подаръкът за рождения ми ден от дядо ми беше членство в БКП - партията майка. Отказах му и той не ми проговори 10 години. Не знаех, че това било чест и привилегия. Израстнах с баща-военен, прекрасен човек и дядо-активист, идеалист, не беше от тези, които "прокопсаха" в партията, ветеран от войната. Но на 16 написах в личния си дневник, че искам да видя САЩ и една учителка го видя. И ми намалиха поведението. После го намалиха още веднъж, защото бях в компанията на човек, чийто баща беше емигрирал в САЩ. И после още веднъж, защото ме хванаха да слушам KISS. Знаете ли как го превеждаше един мой преподавател, иначе прекрасен химик? Интернационален клуб на ес- ес-овците. Без да си дава сметка, че клуб на английски се пише със "С" не с "К". Объркана работа. После дойде смяната на режима и аз се обърках. Дойде свободата. Надеждата и вярата, че нещата ще се променят. Че освен, че ще мога да слушам любимата си музика, детето ми ще израстне в друго време, в друг свят. Обаче се случи Лукановата зима с купоните. Хуманата с "връзки" - полага ти се 1 кутия от БЧК, другите кутии - на черна борса. За мутрите няма да говоря. Опашките в магазините, празните щандове, киселото мляко, за което съм се карала с възрастна жена, за да го взема за детето си. Памперси ли? Перях пелените на ръка, с домашен сапун, гладех с ютия, за да дезифенкцирам. Виденовата зима - хлябът, чиято цена се менеше на половин час, липсата на салам, само картофи ... 3 месеца картофена диета вкъщи. "Кой не скача е червен!" Скачах, какво да правя. Дори в тоалета. Междувременно работих в частна фирма, където глобите бяха традиция, а трудова книжка не ти дават, като те изхвърлят. И учих. После Сакскобурготски реши, че децата на хората с доходи, близки до тези на просяците в Европа, нямаме нужда от детски надбавки. И така останах без неговите, мисля 18лв. 2011г. Дъщеря ми завърши гимназия. Слава Богу здрава и успешно! И днес учи, но в специалност, която на който и да кажа каква е, констатира :" А, ще я изпращаш навън!" Да, това правя и всяка майка ще ме разбере, защото желае най-доброто за детето си, а най-доброто със сигурност не е тук. И затова днес протестирам съпричастно с хората в София. Защото ме принудиха да убедя детето си да учи нещо, което ще може да практикува само извън България. Протестирам, защото моето поколение се изгуби. Защото живеем, въпреки държавата. Беше даден шанс на единици, синове и дъщери на партийни лидери и скрити олигарси. Но пак бих отказала партийната книжка - подарък от дядо ми. Искам да живея в държава, в която ако съм способна - да бъда оценена, както и детето ми. А не, защото съм внучка на дядо си, макар че се гордея с него. Или защото съм член на някоя партия. Искам способностите да определят възможностите и реализацията. Просто искам бъдеще за детето си, аз нямах такова. Затова протестирам. Искам избор. Защото съм от изгубеното поколение, чийто единствен избор беше да си събере багажа и да си тръгне. И тези, които тръгнаха, и тези които останахме изгубихме. Едните родината си, другите живота си. Затова ще протестирам.